Стъклото е фин материал, създаден от огън, а след това толкова студен, по своему здрав и в същото време така крехък и звънък. Представям си замък, построен от стъкло, кацнал на красив планински хълм, чист и прозрачен, облян в светлина, отразяваща слънцето. Разглеждам неговите стаи и съзирам обитателите му – смели и дръзки, оголващи битието, емоциите, любовта си.
Дали бих живяла в такъв замък? Не знам, но със сигурност бих препоръчала да влезете в „Стъкленият замък” на Джанет Уолс. Книгата е автобиографична, описва живота на едно нестандартно американско семейство, скандално различен и необикновен. Това е книга на възпитанието. Едно невъзприемчиво, крайно възмутително и необичайно за общоприетите стандарти възпитание.
Четейки „Стъкленият замък”, душата ми се бунтуваше от недоумение и в същото време от възхита към Рекс и Роуз Уолс. Те успяха да научат децата си на любов към знанието, а не към оценката, разбиране и уважение към природата и хората, на честност, справедливост и достойнство. Показваха им как да виждат доброто във всеки човек и всяка ситуация и ги учеха, че всяка пречка по пътя им е преодолима и само ги прави по-силни. Разкриха им красотата на живота, радостта от настъпващото утро и многообразието на света. Показаха им и глада, студа, пиянството, разрухата, бездействието. Създадоха три можещи, знаещи, обичащи и силни души.
Трудно нещо е възпитанието според мен, защото има много участващи лица и всякакви крайни цели и резултати от тази дейност. Много от децата не приемат и не разбират съветите, препоръките, задълженията, които им налагат мама и тати. Не осъзнават, че всеки родител си мисли, че с тези си действия прави най-доброто за децата си. А всеки родител има различна цел. Много хора, много ценности...
Обществото е изградило един модел на порядък и норми - за обич, за красивото, за лошото, за доброто едва ли не за всичко. И ако някой наруши или не прилага тези правила за живот, става различен и неразбран. Но това значи ли, че е лош?
С моя приятелка разменихме впечатления по книгата. Тя бе крайно възмутена и бе решила да даде на детето си да прочете книгата, за да може да сравни своето детство с това на други деца. Попитах я дали според нея те обичат родителите си? Това бе едно от нещата в книгата, които са я изненадали - че въпреки всичко тези деца обичат родителите си.
А може би възпитанието е точно това - да ни научи да обичаме, да ни покаже многообразието на света и в крайна сметка да създаде уважение към него.