около коледните празници купих за подарък
автонавтите на космострадата или едно пътуване извън времето от париж до марсилия
последната книга на хулио кортасар
която той пише в съавторство с жена си керъл дънлоп
прелиствах я и още на първите страници ми направи впечатление
една преводаческа бележка под линия
за която казах а после преписах и изпратих на един автор
официален и сериозен любител на лабиринти и минотаври
“тук кортасар има предвид едно от първите си публикувани произведения - драмата “царете” (1949), в която пресъздава мита за тезей и минотавъра по необичаен начин: минотавъра е добродушен артист, затворен в лабиринта като същество, което не се вписва в общоприетите норми и порядки. там той води бохемски живот, прекарва времето си в песни и танци с пленниците си, превърнали се в негови приятели, а ариадна е тайно влюбена в него. тезей изпълнява ролята на тесногръд злодей, който убива любимеца на малкото артистично общество, обитаващо лабиринта.”
прелистих още малко и се натъкнах на нова българска следа
„вярно, когато те е обзела досадата след петдесет или осемдесет еднакво монотонни километра, изникват единствените възможни теми за разговор: „гледай още един белгиец, вече станаха пет. сега пък някакъв немец, четирима французи, двама швейцарци, един англичанин. ами този номер? българия струва ми се. колко странно – българия, за първи път виждам българин насам.“
кортасар може и да е видял кола
с български номер или с BG лепенка на предното стъкло
или пръстите бързо да са го насочили
към магистралата на асоциациите и близкото звучене
където белгия и българия са съседи