Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, а днес ще продължим към Антверпен, Хага и Амстердам. Приятно четене:  

Европа преди Коледа

част втора:  

Антверпен, Хага и Амстердам

  На другия ден трябваше да потегляме за Холандия, но решихме да спрем за закуска (звучи прекрасно, нали? :)) в  

Антверпен

  В 8 сутринта градът беше толкова заспал, че сякаш дори прозорците се прозяваха, но пък една- две кръчми вече бяха пълни с ранобудни веселяци.

    Там открих и най-красивата катедрала, която някога съм виждала – бяла като мрамор, с хиляди фини детайли, прилична на дантела, притихнала в студеното зимно небе.  

  Два часа по-късно вече бяхме в Хага.

Хага, моя любов.

Колко ли пъти съм споменавала, че обичам този град? Не, той не е нищо особено – минъчик и тесен, без кой знае колко забележителности, но пък с няколко много интересни музея и невероятна атмосфера. Но това, което прави Хага така специална за мен е фактът, че се е приютила до най-прекрасното и вдъхновяващо място, което кара сърцето ми да потръпва от любов и пълни очите ми с безмълвие –

вълшебният плаж Scheveningen*.

  Още, когато Д. ме заведе там за първи път миналата есен, му казах, че някой ден задължително трябва да имаме къща на брега. Хубавите мечти са неоценимо богатство и дори и да не ни се случи, ще се радвам поне веднъж годишно да мога да се разхождам по този пясък. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Лятото плажът е безкрайна жълта тепсия, с треви по дюните и солен вятър. Сега го видяхме покрит със сняг, обагрен от полегатата светлина на обедното слънце, а вятърът беше сковаващо студен и извикващ замръзнали сълзи в ъгълчето на очите.

      Студът обаче не спира сърфистите, които бяха поне десетина и си търсеха вълни за хващане :)  

  След два часа разходка по брега не чувствах краката и лицето си от студ, но пък душата ми, душата ми беше затоплена от онова неуловимо усещане за безкрай и простор, целуната със солта на морето. Холандия винаги ме изпълва с нескончаем поток от идеи. От хората, улиците, сградите, малките детайли струи толкова много творчество и мисъл, че няма как да не попиеш от тях и стига да можеш – да отнесеш мъничко със себе си. Ако трябва да ги сравнявам – Германия е като да се върнеш при баба на село – мило, грижовно, меко, лично, а Холандия е вдъхновяващ любовник, който знае кои точно струни да докосне в теб, за да засвириш като прекрасно настроена цигулка. Д. заяви, че не я чувства точно като виртуозен любовник  :P , а по-скоро като най-добър приятел, който ти допълва репликите и знае коя сламка да ти подаде, за да тече мисълта наистина гладко. На следващия ден градът беше още по-затрупан – оказа се, че Хага не е виждала толкова много сняг от близо 20 години. По улиците почти всички хора носеха шейни или возеха децата си, продажбата им рязко беше процъфтяла. Но пък ние трябваше да потегляме за

Амстердам,

откъдето вечерта тръгваше нощният ни влак за Копенхаген.  

    Ако човек се ограничи до цнетралните улици в мнението си за Амстердам – то най-вероятно градът ще го остави с неприятен вкус в устата. От друга страна обаче, само едно 10-минутно отклонение дели препълнените с туристи тротоари от страничните и безкрайно красиви канали, от квартала, пълен с антиквариати, галерии и малки магазинчета за изкуство. Винаги се разхождаме много повече там, отколкото в останалата част на града, макар и да не пропуснахме да минем покрай музея на Ван Гог.  

  Когато денят угасна и светнаха уличните лампи, аз, като един същи воайор, любопитно спирах поглед в гледките, които се разкриваха зад прозорците на къщите. Холандците са известни с това, че

рядко използват щори или пердета

и често може да се види как вечерят, гледат телевизия или пият кафе през гигантските стъкла на домовете им. Докато вървя покрай тах, с красивите им тесни фасади, толкова криви, сякаш всеки момент може да се срутят, все едно се разхождам из кукленска къща и съм главният герой във вълшебна приказка.

      Въпреки че го очаквахме така и не се притеснихме истински през целия ден, но в крайна сметка влакът ни се оказа частично отменен. Снегът беше затрупал релсите в района на Утрехт и се наложи да ни извозят с автобуси до един малък град, до който влакът ни беше успял да стигне сутринта на идване от Германия.   *Чете се Схевенинген :) – Scheveningen e една от любимите тестови думи холандците, когато ви „проверяват“ за чуждестанен акцент ;)  – бел.Ст. Очаквайте продължението Автор: Ирина Катеринска Снимки: Димитър Катерински   Други разкази свързани с Коледа – на картата: