През 63 година до новата ера Палестина е завоювана от римляните, начело с Помпей, а през 55 година римски наместник в Сирия е Авл Габиний /Avl Gabinius/, който прави Ципори столица на Долна Галилея. Ципори е разположен на пътищата от Акко към Тверия и от Месопотамия към Египет, като определящ фактор за неговия строеж са плодородните земи и наличието на вода.
«Красив град от цялата Галилея» - пише Йосеф Флавий в книгата «Юдейски древности», като не забравяме, че автора се счита за авторитетен източник за цялата юдейска история от тези времена.
След смъртта на цар Ирод Велики / 4 година до новата ера/ по цялата страна започват въстания, към които се присъединяват и жителите на Ципори. Римската войска жестоко потушава буната, подпалва града и отправя жителите в робство. Накрая го преименува в Сепфорис.
След това синът на Ирод Велики, Ирод Антипа получава в наследство провинция / тетрархия/ и застроява отново града, предоставя му автономност, връща старото име.
По време на Юдейските войни, евреите от Ципори помнят преподадения урок от римлямите и не се присъединяват към въстанниците. Йосеф Флавий пише, че евреите добре осъзнават силата на империята и предлагат сътрудничество. Римляните удържат победа и разпространяват властта над цяла Галилея. Градът се разраства, появяват се нови широки улици, богати домове, бани и обществени сгради.
Византийският период води в града християни, които принуждават евреите да напуснат. През 5 век те оставят града, за да се върнат отново през 8 век, заедно с арабите.
Кръстоносците оценяват стратегическото положение на града и построяват крепост, станала след това важна база в отбранителните им съоръжения в Галилея.
След разгрома на кръстоносците при Карней Хитим прз 1187 година от мамелюците, тяхното кралство престава да съществува, прогонени са в Акко и след това на остров Родос.
Ципори опустява, но не за дълго, следват захвата от бедуинския паша Омар и неговия син Ахмад, не остават назад и турските султани, начело с Хамид Втори. През 1949 година репатрианти от България и Румъния основават селскостопанска комуна, а Ципори се превръща в национален парк.
Ципори е важен религиозен център за евреите, заради работата в града на Висшият законодателен орган - Синедрион – по въпросите на Галаха и ръководство за изпълнение на религиозните предписания в обществото. Синедрионът в Ципори е само една страница от историята, но особенно важна, защото този орган се управлява от изтъкнатия еврейски учен и мислител – раби Йехуда а - Наси. Той е бил последният от пророците, а народа го е наричал просто - «Раби». Този период се характериризира с откриването на множество «ешиви» /училища за изучаване на Тората/ и изпълнение на нейните Заповеди. Разказвам тази история, защото се предполага, че могилата на Раби се намира в Ципори. Има и друга версия, но мъдреците говорят, че на такава важна личност може да се поклоняваме два пъти!
Християнската традиция определя дома на родителите на дева Мария да се намира в Ципори. Тук кръстоносците изграждат величествена църква и и дават името Св. Анна, но от нея не се съхранило много – само колони, стени и арки. Това место принадлежи на францисканците, които правят опит да възстановят църквата, но издигат само капела за собствени нужди. Тези руини и новите строежи принадлежат на Францисканския Орден.
Някои християнски теолози предполагат,че тук многократно е пребивавал Исус, живеещ наблизо в Назарет. На върха на възвишението, недалече от крепостта на кръстоносците е открит строеж, за когото се предполага, че е от 3 век на новата ера. Вътрешен двор с колони, жилищни помещения и други, но основна находка се явява мозаечния под, изображенията на който са за бог Дионисий. Не ще преразказвам митовете за Дионисий, само ще отбележа неговата огромна популярност от древна Елада до Индия, като навсякъде е утвърждават своя култ, учил е хората да правят вина и е извършвал чудеса.
И в центърът на тази мозайка жена с удивителна красота! Коя е тя, остава загадка, но още с откриването и дават името «Мона Лиза Галилейска» и нейния образ става своего рода визитна картичка на Израел.
В източната част на града археолозите откриват система от паралелни улици от римския период, от края на 1 век от новата ера. Главната улица е широка 14 метра, заложена с огромни плочи, на тротоарите мозайки. На някои от тях са запазени имената на поръчителите, изображения на еврейската Менора, което говори за значително еврейско присъствие. По главната улица за се разполагали магазини, обществени съоръжения, бани, явяващи се неотменна част от римската култура. През византийският период са наслоени нови съоръжения и археолозите успяват за открият множество мозайки с египетска тематика, риби, птици, жена с рог на изобилието, а също така знаменития Александрийски маяк! За тези мозайки са използувани 18 цвята/!/ и се създава особенно усещане за преливане цветовете.
На север е открита древна синагога от времето на Талмуда. В периода на Синедрион в града са съществували 18 синагоги. През 1993 година е разкрита синагога с традиционните за нея атрибути – знаците на Зодиака, сцени от живота на Авраам, праотеца на еврейския народ,Менора, шофар, плодове и геометрични фигури. Намереното указва за византийски период, заради наличието на надписи на арамейски и гръцки езици.
Горещо препоръчвам на всички посещаващи Израел , да се насладят на древното и неувяхващо изкуство.
