I gave God a chance to kill me. He didn’t do it, so he’s pleased with me. Бялата лента
Като предзнамение за голямата катастрофа, малко преди началото на Първата световна война, серия необясними злощастия стресират обитателите на малко феодално село в северна Германия. Единственият доктор още в началото се строполява с кон покосен от опъната невидима тел. По-късно господарското дете бива за кратко отвлечено и малтретирано. Терор е оказан и върху друго, бавноразвиващо се, дете на любовницата на доктора. Ритуалните актове на насилие носят характера на предполагаемо отмъщение.
Нагнетяването пъпли от две посоки. От една страна са ескалиращите отношения между работниците и барона, техният работодател. Глава на семейство слага край на живота си, след като непокорния му син, търсещ отмъщение за майка си, затрупана мистериозно от греди в хамбар, става причина за прибързани обвинения. От друга страна е обратният ефект от садистичните възпитателни методи на пастора, с които божият наместник мачка трите си деца. Покрай тези две огнища на вирусна омраза, Ханеке* маркира романтичната връзка на млад учител (разказвачът на историята) с гувернантка, както и прогнилата от цинизъм връзка на доктора с любовницата му. Първопричината за нещастията в селото е затрупана от проядени от унаследено и дългогодишно култивирано лицемерие връзки. Който иска, в макро рамката ще види и отражение на голямата картина.
Технически и този филм на Михаел Ханеке е маниакално изпълнен. Първоначално заснет цветно, преди да построи светлината в кадрите си операторът Кристиан Бергер подробно изучава работата на Свен Никвист. Сенките от изкуствените източници на осветление в интериорните снимки впоследствие са махнати дигитално, така че мракът около ползваните свещи да остане плътен.
* Съзнателно търсено, децата във филма са поколението, от което израстват бъдещите нацисти. Ханеке обаче уточнява, че смислово Бялата лентаобхваща доста повече от това.