Драга ми Силве,
Нямам представа откъде и как ми намери скайпа, при положение, че родната ми страна в него е Танзания, а родния град Занзибар сити. Нямам представа съзнателно или неволно ми изпрати това. Нямам представа защо след като си силвето, юзърнейма ти е iveto1117. Нямам представа дали сърцераздирателната ти история е скам или истина. Но и пет пари не давам. И сега ще ти обясня защо това е така. Нещо повече. За да осмисля казаното, ще направя смелото предположение, че историята ти е реална и на базата на това ще ти кажа защо не се прави така, както ти направи. За да можеш, ако пак ти се налага да подхождаш към хора, да го направиш правилно.
На скрийншота виждаш едни шарени лайсни. Казват се хийт мап. Не знам дали знаеш, като фризьорка едва ли, затова ти обяснявам набързо. Хийт мапа измерва интерес, интеракции, такива неща. Червеното значи висока активност или интерес, лилавото е лед. Както виждаш, моят хийт мап започва с жълто. Защо това е така. Защото първото нещо, което виждам от теб след известно чакане на отговора на въпроса “Познаваме ли се?”, е стена от текст три екрана дълга (между другото, много достоверно – човек би останал с впечатлението, че го пишеш в момента; язък само). Доста охлаждащо. Но нека минем по-нататък. След параграфа с техническите ти характеристики, който дори не знам защо си го включила, стигнах до наченките на историята ти като от вестник Лична драма, където рязко охладнях. Както виждаш, лайсните там изчезват и се появяват чак към края. Това е така, защото дори не си дадох зор да чета какво пишеш, а директно поисках да разбера какво точно желаеш, макар че вече го знаех. Всеки идиот би го разбрал. Започнах да чета от там, където погледът ми се спря върху конкретна сума и четох до там, където желаеш хората да ти пращат пари в плик до поискване в централна поща. За всеки случай прочетох и последното ти изречение. После отебах всичко и те блокирах.
Силве, работата е там, че на всички ни е писнало на половите органи да ни искат пари. На мен ми е писнало особено много. Когато се опитват да ми играят по емоциите обаче, ме избива на агресия и садизъм. И тук идва съвет номер едно: не всички сме титани на мисълта. Ония, на които им се случват истории като твоята, обикновено са в лилавия сектор на айкю хийт мапа, ако ме разбираш. Но всички познаваме малко по-вещи от нас хора в дадена област. Хора, които могат да ни помогнат с най-различни неща. Да ни помогнат с текста, с обръщението, с представянето на каузата ни, намирането на съмишленици. Живеем в много хубави времена от тази гледна точка – всяко нещо може да бъде популяризирано и нещо повече – проверено като legit. Ти обаче избираш така удобния за миндилите начин – анонимността на скайпа. Анонимност относително, нали, понеже а не съм се наканил, а не съм задълбал и намерил коя си, що си. Говоря в женски род и казах, че приемам легендата ти за истинска, но всъщност дълбокото ми убеждение е, че с гнусен мангасар с някакви скрити художествени таланти.
Освен достоверното поднасяне на информацията обаче, има един друг основен чалъм когато се опитваш да привличаш хора на своя страна. Фактора “на кой как му минава деня и за какво си мисли в момента”. И повярвай ми, това е убер важно и дори на човека каузата ти да му е симпатична, в момента може да го мъчи синузит, или пък тежка диария, или просто тъпата му жена да му е вдигнала скандал за някаква си тяхна тъпа битова хуйня, и същия този човечец, който иначе би ти обърнал внимание и би те подкрепил, точно в тоя момент да ти тегли путките майни без много да мисли. Лош тайминг, нищо повече. Затова, драга ми Силве, не ползваш скайп и разни такива, а, както вече казах, други, legit методи (фейсбук страница примерно), които позволяват на човека, когато раздразнението му мине, да се върне, да прегледа нещата на читава глава, да те види ти коя си, що си, и вече с желание да ти помогне.
За твое мега голямо нещастие, само 30 минути преди да ми изпратиш този текст, на улицата се случи нещо много интересно. Нека ти разкажа. Срещнах от ония хора с папките и картичките, дето също искат пари, за да помагат на някакви дечица. Трима бяха. Единия се опита да ми подаде картичка, казах му мерси. Докато подминавах обаче, чух как двамата други си говореха, че вървяло “слабо”, а единия тръгна нанякъде. След малко се върнах по същия път и същия този, който беше тръгнал нанякъде, не просто опита да ми връчи картичка, а направо ми се навря в лицето.
Начи, казвам ти на теб, но е добре да се знае от всички мангасари – кийп йор факин дистанс, че ме хващат лудите!
Понеже вече бях мега на обороти и си представях как ей са стана боя, ако втори път ме таковат, ми беше много трудно да запазя хладнокръвие и да не го попитам “Вие защо сте още живи, бе”. Той, естествено, не очакваше такава реакция, затова помисли малко и извади от гъза си някъде зад мен “Защото Господ ни позволява”. Което е някакъв тотален екзистенциално-вселенски парадокс, разбираш ли ме? Как може да има Господ, който е благ, куул и там каквото е, и едновременно с това такива като вас? Пардон, като тях, за теб казахме, че правя смелото предположение, че ти е истинска драмата. Но, виждаш ли, уцелваш ама мега неподходящ момент да ме занимаваш с проблемите си и най-вече, да ми искаш пари. Затова пази дълбоко в ума и сърцето си съветът ми да осигуряваш на хората възможност да се върнат към каузата ти в едно по-добро за тях (а съответно и за теб) време.
Като споменах горното, то има още един смисъл. Аз съм човек взискателен и на моменти параноичен. И тъй като всеки ден от няколко месеца насам вървя по един и същи маршрут, но едва в този ден видях появилите се там “хора” с картички и папки, намирам за доста странно съвпадението, че и ти реши да пишеш именно в този ден. Аз в случайности не вярвам, Силве. Вярвам, че всички червеи изпълзяват заедно. Което, разбира се, може отново да е много лош тайминг за теб. Шит, гърл, не ти върви.
Другото, което ме учудва, е че нямаш микрофон. Камера, хайде, ще те разбера. Аз самият нямам на десктопа си. Виж, всеки лаптоп в последните много години има такава. Има и вграден микрофон. Ми телефоните? Същата работа. Хайде, приемаме, че нямаш лаптоп и съвременен телефон. Нормално, при такава тежка житейско-битова картина, не е учудващо. Обаче, Силве, извинявай, един микрофон е 2 лв в магазина. Искаш пари от хората, пращаш им фермани, обясняваш им как можеш да разсееш съмненията им с документи и снимки, но моментално след това слагаш бариера. Моето момиче, така не става. Като се опитваш да събираш пари за живота на детето си, не само ще пращаш документи, ще отговаряш на въпроси и ще обясняваш на хората, ами и циците си по скайп ще показваш, ако трябва. Защото в крайна сметка, нека те попитам – колко струва за теб живота на детето ти? Ми нека ти отговоря като родител. Повече от всичко друго на света. Повече от твоя. И със сигурност повече отколкото струва един микрофон. И ако историята ти е оная, за която се опитвша да я пробуташ, ще намериш начин да намериш камера и микрофон, за да докажеш на всички, че не си гнусния мангасар, който такива като мен смятат, че си.
Не ме разбирай погрешно, драга Силве. Сърцето ми се къса от несправедливостите по света. А не съм видял просеща бабичка, а не съм й дал и последните си два лева. Но вътрешно изпитвам такъв бяс към хора, които се опитват да мародерстват за лична облага, докато други имат истинска нужда от помощ, че ако имаше едно лесно, одма щях да организирам прочистването на земята от всички такива по особено бърз и ефикасен начин.
п.с.и па а научете се да пишете на родния си език, да ви еба майката!