Идва лятото – по моторите! Днес започваме едно мотоцикленто пътешествие и Съединените щати. Димитър ще ни води до Блек хилс, Южна Дакота. Е, днес ще стигнем само до Айова, може би за да разберем, че Щатите са огрооомна равна страна ;)
Приятно четене и да знаете, че накрая ще се припитваме кои са щатите и техните столици!
На мотор из Щатите
От Чикаго до Блек Хилс, Южна Дакота и обратно
част първа
От Чикаго към Айова
Събота, 22 Юли, 7:00сутринта.
След няколкодневни приготовления и вълнения най-сетне се метнах на мотора и тръгнах към Веско. Планът беше да го взема и след това да се съберем с останалите у Стоян, за да пием по кафе и в пълен състав да поемем към Южна Дакота.
Чакаха ни около 1000мили, които трябваше да минем за 3дни – по 300и няколко на ден. Нямахме планове къде ще спим по пътя, но предположихме, че ще има достатъчно къмпинги и не направихме резервации.
Веско ме чакаше готов и тръгнаме веднага. След 10-15мин каране, обаче се наложи да се върнем обратно за неговият портфейл . Половин час по-късно вече бяхме у Стоян. Там ни чакаше останалата част от групата - пиеха кафе, ядяха кроасани и в никакъв случай не бързаха да тръгнат.
След още 45мин суетене най-сетне тръгнахме. Бяхме решили да не караме по магистралите, а да хванем път 20, който държи само на запад в продължение на 700-800мили.
Групата се състоеше от 6човека. С изключение на Павката, който беше ново попълнение, всички бяхме карали и други години, така, че си знаехме спатиите и не трябваше да има изненади.
Стоян
Пепи
Павката
Веско
Ванката
И аз
Карахме през сравнително слабо населени райони, с малко движение, прекрасно време, слънце – около 25градуса С.
След около 150мили цивилизацията свърши и започнаха безкрйни полета с царевица. Спирахме през около 100мили за бензин, почивка и лафче.
По пътя не се случваше абсолютно нищо – безкрайни царевични ниви, много слабо движение, прекрасен път, прав като конец.
Разрешената скорост беше 70мили/час,а ние се движехме с около 85и на моменти се улавях, че карам дори с над 95-100.
Тъкмо ми стана скучно и бе решено да се спи в
Pine Lake State Park, някъде в нищото, базиран в Iowa
Отбихме се и след около 10мили се озовахме в къмпинга.
Pine Lake State Park, 22620 County Road S56, Eldora, Айова 50627, Съединени щатиПървото ми впечатление беше, че е пренаселен – прекалено много кемпъри, деца с колела, „ред неци” с бири се разхождаха насам, натам.
Спряхме пред ОФИСА, което трябваше да е мястото за регистрация,но за наша изненада на мястото имаше само един цилиндър, а върху него, кутия с пликове. Върху плик се попълва името, номера на колата/мотора, номер на къмпинг място, слагат се парите и се пуска в цилиндъра, който играе роля на пощенска кутия.
Ние платихме за 2места общо 22$.
Носехме кебапчета, домати, краставици и пиене. Стоян, Пепи и Ванката разтовариха и заминаха към първото село за дърва, лед, бира и вода.
Останалите започнахме да опъваме катуна.
Времето беше доста топло. Аз се радвах, че съм тръгнал с летния екип, за което само след 2 дни щях горчиво да съжалявам. Скоро всички се събрахме, опънахме палатките, наляхме чашите и запалихме скарата.
Към 11се появи един горски и започна да обяснява, чене можем да пием твърд алкохол. Настана лек спор на висок глас, но като забелязахме, че от половинката Джони е останал само един пръст му я дадохме с уговорката да ни я върне на сутринта… без да го пие
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Г.Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:
САЩ - Общо