Име/псевдоним
Зорница
Възраст
34
Образование, призвание, професия или занимание
Художник, графичен дизайнер
Заминаването
Преди да замина от тук вече имах професия,добра работа, семейство, деца....но и постоянното съмнение, че може би отвъд е по.
Заминахме през 2010. Идеята беше да намерим място, където се живее по-лесно. Да се преместим докато децата са малки, за да им спестим стреса около учене на нов език, нови приятелства, носталгия и т.н. Големият ми син по това време беше на 2 години и 10 месеца, а малкият на 10 месеца.
Мястото
Лас Палмас де Гран Канария, Испания
Едно много колоритно място. С изключително много емигранти от цял свят. Вечно лято. Вали максимум 10-тина дни в годината и то съвсем за кратко.
Нещата, които ме очароваха
Днес, след като съм се върнала, имам чувството че съм била на околосветско пътешествие. Запознах се с много хора от различни държави, континенти и култури. Имаме много различия, но и също толкова общи черти. Хора от Холандия, Германия, Швеция, Швейцария, Финландия, Венецуела, Бразилия, Италия, Сенегал, Словения, Сърбия, Румъния, разбира се Испания и аз от България – работехме всеки ден заедно. Беше купон, но и изкарването на пари не е толкова лесно, колкото всички очаквахме.
Винаги слънчевото време няма как да не те зарежда. Много рядко става адска жега, а и никога не се чудиш какво трябва да облечеш утре. Палмите и плажът са на една ръка разстояние. Сърфът също.
Испанците са сърдечни и добронамерени хора. Разбира се, резервирани в началото, заради изключително многото емигранти които идват и си отиват. Учат те да бъдеш мил и сърдечен. Продачката в магазина се обръща към теб със “скъпа”, “любов моя”... Чак странно ти става. Лигаво и прекалено на моменти, но пък те кара да се усмихваш.
Нещата, с които не успях да свикна
Трудностите
Не успях да свикна с циганията на острова в туристическата му част, където всъщност живееш и работиш. Както вече казах, има хора от цял свят, което обаче си има и отрицателните страни. Близостта на Канарите до Африка, корумпираните полицаи, свикналите с постоянен поток от туристи разглезени хотелиери превръщат мястото в неподдържан комплекс, пренаселен с мароканци, китайци, сенегалци и ниско интелигентни престъпни типове от цяла Европа.
Мръсотията в жилищната част. Както казваше един приятел, ако и в България улиците се чистеха толкова колкото там, щяхме да ходим боси навън. А там просто мноооооооого цапат. Не можах да свикна с купчините от обелки от семки по детските площадки, необезпокояваните пикаещи по пързалките китайчета, дрехите прострени на закачалки по решетките на прозорците... Хлебарките, които са тамошните бездомни кучета по улиците. Даже почти толкова големи.
Наркотиците, които се продават като бонбони навсякъде. Вечно пияните туристи и лесни туристки.
Разбира се, на острова има и райски кътчета - оазиси, достъпни само за богатите.
Какво/кой ми липсваше най-много
Най-много ми липсваха близките и приятелите ми.Семейните събирания и ваканции. Разговорите с хора, които те разбират от половин дума.
Липсвашемизеленото. Липсваше ми много пролетта. А след третата година и дъждътJ
Липсваше ми театърът, галериите, малките барове с музика на живо. Чувствах се като празен гардероб. Печелиш, харчиш, спиш, ядеш.....това е всичко. Нещо там отвътре липсва през цялото време. И цяла година отделяш парии жадуваш да се прибереш там, откъдето си избягал.
Причината и поводът да се върна
Не исках да бъда там. Това не беше мястото, на което исках да растат децата ми.И не можех да се примиря с пустотата, която чувствах отвътре. Не ми хареса. Взех от това преживяване каквото можах. Днесмога да напиша книга с разкази от реални случки на реални хора. И тя ще бъде много цветна.
Направих го точно сега, защото големият ми син трябва да започне първи клас. Иначе щях да го направя след може би най-много година. Не бих спряла никого да опита. Нито децата си. Но и няма да спестя наникого идругата страна на монетата.
Как реагираха близките/околните, коментарите
Близките и приятелите ми са щастливи, че отново сме близо. Новите ми приятели – всеки път обяснявам „защо?“. Както и всеки път уточнявам, че това е моят избор. Емиграцията не е за мен. Ненамирам смисъла. Виж да пътувам – винаги съм готова. Само кажете къде и кога, и ми дайте 30 минути да си стегна багажа. Но с билет за връщане.
Как се чувствам сега, кое ми липсва
Липсват ми приятелите, които открих там. Пишем си почти всеки ден. Но едва ли някога ще ми липсват толкова, колкото ми липсваха приятелствата от детинство докато бях там.
Там или тук?
Вече знам, че мога и там. Но искам тук!
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук