Въздухът омекотява къщите,
маслините, които липсват дори във
въображението.
Излизам с ясната мисъл за достойно понесено щастие.
Редките пламъци на прозорците понякога
ме свързват със светлината зад мен.
Само тогава пренебрегвам града.
Вися на простора от очите си, не
изпускам нито секунда от чудното
положение на нещата.
В такива моменти е добре да си кажеш,
че разсейването е съвършена концентрация.
Някой може и да оспори.
Инатът ми е в това да не възразявам –
така хитро се обезсмислят лековитите продължения.
Времето е много точна работа. Също и тялото.
Стихотворението е включено в книгата на Екатерина Григорова “Фарадеев кафез”,“Жанет 45″, 2013 г.). Още една книга, за която искаме да напомним.
Екатерина Григоровав DICTUM.
Екатерина Григорова в “Кръстопът”.