Здравейте, скъпи четящи приятели! (:
Продължаваме нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук третата тройка: „Коледари“ от Станислава Александрова, „Заветът на Левски“ от Мария Иванова, „Реквием за една патица“ от Християн Трифонов.
Приятно четене! 
~~~
Станислава Александрова
10 г.
СОУ „Цанко Церковски“ , Полски Тръмбеш
Коледари
Коледари, гости драги,
с накривени калпаци
пак града обиколете
и нашата къща посетете!
Аз ще ви посрещна
като мили другари.
До топлата камина
с гозби ще ви нагостя.
А вие веселие донесете!
Изпейте ни песни вълшебни!
Песни от стари времена,
за здраве и за доброта.
Коледари, наречете чудо да стане!
Да стигнат вашите песни до Бога
и всички хора на българската земя
пак да повярват във чудеса.
~~~
Мария Иванова
10 г.
СОУ „Цанко Церковски“, Полски Тръмбеш
Заветът на Левски
Тежки дни били са тука,
дни на сълзи и окови.
Една мечта за свобода
побеждавала страха.
Васил Левски,
велик и смел герой,
разказвал за мечтата си
из целия ни роден край.
Изградил комитети
от хора смели и напети.
Подготвил ги за борба,
с която да извоюват свобода.
Всеки българин въстанал
щом дочул камбанен звън.
С воля силна и със вяра
пазел смело своя дом.
Но отминало се злото,
плачс смях се заменил.
С борба изпълнил се заветът,
който Левски завещал.
~~~
Християн Трифонов
14 г.
ОУ „Хр. Ботев“, с. Николаевка, Варна
Реквием за една патица
Видях една патица да излита от реката. Дива. Може би затова се страхува от хората. От смъртта, която се промъква сред храстите. Смъртта, приела образа на човек-хищник. Убива, за да се храни. Нито по-добър, нито по-лош от обикновен лъв.
Но не съвсем.
След като се нахрани с плътта на плячката си, човекът-хищник преминава към художествено-творческа дейност. Издигащият се към човешката еволюция примат украсява бърлогата си с възстановеното тяло на жертвата си. Така той живее с илюзията, че има патица в къщата си.
Но не съвсем.
Той може да я погали, минавайки покрай нея. Може дори да си спомни как е разтворила уплашени криле с надеждата, че ще доживее утрешния ден. Може дори и да ѝ позавиди за полета. Кратък, но все пак полет. Защото човекът-хищник няма тази способност. Той има способността да напълни стомаха си. Е, и патицата също.
Но не съвсем.
Защото тя може да лети. Не украсява стените на гнездото си с празните тела на риби и червеи, но все пак може да лети.
Видях една дива патица да излита от реката. Сигурно бе долетяла от „Сребърна“. Гледах дълго нейния полет. А когато вече не го виждах, слънцето се заигра в зениците ми и дълго се забавлява с тази игра.