Днес Мечо Пух ще ни водим тазгодишния гей-парад във Виена – за който се интересува, подобен ще/щеше да има тази събота (утре) в София (отмениха го междувременно, вероятно заради днешния потоп във Варна, Добрич и Търновско). Самият пътепис е част от едно все още непубликувано пътуване до Виена, но т.к. имаме повод, тази част за гей-парада я публикуваме отделно – иначе самият пътепис за Виена ще излезе малко по-късно (седмица-две, надявам се)

Т.к.темата е чувствителна за коментиращите, искам да ви припомня правилата за коментиране в сайта: коментира се пътеписа, но не се коментират личностите на автора, на другите коментиращи и на редакцията! 

Приятно четене:

Гей парадът във Виена, 2014

Събота, 14. 06. 2014. Виена.

Още сутринта реших след първата обиколка да мина през площада Ратхаус, за да видя как тече подготовката. Там това е проява, която продължаваше цяла седмица (от 11-ти) и всеки ден има някаква проява.

По сградата на самата община бяха спуснати големите знамена с цветовете на дъгата, символизиращи хомосексуалността. Същите знамена бяха спуснати и на по-значимите сгради от трасето, по което то ще мине. Пред общината имаше една голяма сцена, украсена с балони и знамена. Площадът пред общината беше окрасен също със знамена и балони. Имаше няколко шатри, с пейки и маси, на които ще се пие бира (и се е пила през последните вечери). Така добих набързо представа кое къде е , за да мога следобеда по-бързо да се ориентирам. Имам още около два часа време, парада е планиран за 14:00ч. Така че продължавам да обикалям. (Какво съм обиколил, ще споделя в другите части на пътеписа)

Прибирам се до хостела, минавам под душа,

нагласям се за парада и заминавам

Вземам метрото и се отправям към Ратхаус. Още на първото прекачване в метрото се качиха и част от участниците – едни кокони, нагримирани, начервени, с едни перуки, на високи токчета и с… адамови ябълки. Спира метрото на Ратхаус и от него се изсипват стотици наконтени красавци и лесбос… Те вървят напред. Зад тях си вървят обикновените пътници, тръгнали по тяхна си работа. И само гледам възрастните баби и дядовци как гледат и се кикотят…

Всички излизат от метрото и аз тръгвам след тях. Разперили едни големи чадъри, размазали грим, с подскачащи походки, как да не се забавлява човек. От начало плахо си позволих да снимам с телефона някой и друг гей, обърнат с гръб към мен, защото се страхувах да не ме ощъкат и да ми вземат телефона. После снимах няколко персони открито и след като видях, че и други снимат, започнах и аз смело да щракам с телефона – една след друга през цялото време.

Седнах малко под чадърите да пия бира и да гледам идващите персони. Бирата там беше 5 евро, ама пък гледката беше невероятна.

Музика навсякъде

огласяше площада и създаваше настроение. Взех си бирата с чашата и се приближих към пътя, по който ще премине парада. То беше оградено. Нямаше полицаи, само няколко организатора, които регулираха програмата.

Мина първият тир – платформа, украсен с балони.

На него уредби със супер яка музика. Накачулени гейчета танцуваха в него. И както е в София, очаквах след този тир да пуснат и хората… Да, ама не. Две преградни рамки в единият край сложени в един постамент, а в другият край с пияно колело. От двете страни на пътя. И двама от едната страна и двама от другата страна. Отварят, пускат първата платформа, затварят след нея. Като мине тира 20 – ина метра, пак отварят и пускат втората. И след нея, няколко участника… И така. Час и половина минаваха само платформи, камиончета, колички и каквито там се сетите превозни средства. Минаха поне 30 – 40… Не съм ги броил.

От една платформа раздаваха презервативи, а едни други гейчета, раздаваха бонбони и ветрила. Та и аз се сдобих с едно ветрило… Имаше и музиканти, които биеха едни барабани и потропваха с латино стъпка. Имаше едни направо голи, само , че боядисали телата си в плътно синьо, нашарени, имаше едни по боксерки, един гей с рога.

Аз се бях нагласил с едни нови дънки и с едни очила, стъклата на които представляваха китара, а нагоре като рога се извиваше грифа им, оцветен с цветовете на американското знаме. И няколко човека ме караха да им позирам, за да ме снимат… Като на парад, свирки, пищялки, веселба. Останалото – на снимките.

И след последната платформа пуснаха и зрителите. И аз се пуснах по улицата.

Веднага след края на парада, от един площад пуснаха 5 – 6цистерни с вода и няколко миячни машини, да измият пътя от флаери, знамена и боклуци. За минути цялото трасе беше измито. Не като в България след подобни прояви на другият ден до обед метачите да махат с метлите до обед и да вдигат пепела…

Автор: Мечо Пух

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена

Още пътеписи от близки места:

1. Пътешествие с Фори (4): От Венеция към Виена
2. Виена накратко
3. Моята емиграция или как се разходих до Виена и назад
4. Виена – три дни преди преди Европейското (3)
5. Виена
6. Към Европа с влака (10): И като край: Виена
7. Моята красива предколедна разходка из Виена (1)
8. Из Австрия и Хърватска с кола – част 1: Пътят до Виена
9. Из Австрия и Хърватска с кола (София-Виена-Залцбург-Загреб-София)
10. На опера във Виена: Летящият холандец
11. Моята предколедна разходка до Виена (2)
12. Моето пътуване до Виена