Това е последният служебен e-mail, който получих в Hop Online.
А това е пост, който пиша от четири дни.
Преди година и пет месеца приех работа в малка, неособено неизвестна SEO агенция. После се случиха толкова много неща, хора и емоции, работа и още работа, че ми е малко трудно да ви разкажа в кратък блог пост, но ако сте ми приятел във Facebook или ме следите в Twitter, знаете поне от части какви страхотни времена бяха.
Тази седмица стигнахме края. Във всеки край има доза разочарование и обида, но въпреки това, ако утре трябва да го направя отново, нищо не би ме спряло. Не просто заради свободата, опита, интересната работа и всичко, което научих в личен и професионален план или защото беше адски интересно. А защото тази компания ми даде най-важното – даде ми хора. Хора, с които се смяхме (последната седмица и поплакахме), творихме, борихме, споделяхме, подкрепяхме, печелихме битки. И подяволите, we kicked ass!
Идеалният екип е като голямата любов. Четеш за такива, които са си като семейство и не вярваш. Поне докато не ти се случи. За мен екипът, с който работих в Хоп е като голямата младежка любов – намерихме се случайно, донеси ми бурни емоции, прекрасни спомени, топли чувства, влезе ми под кожата, научи ме на важни уроци, макар и не винаги по лесния начин.
Сега трябва да се разделим, колкото и да не го искаме. Не е лесно, но трябва да приемем, че се случва и да продължим напред, като запазим най-ценното, което имаме от тази една година – един друг.
Това е последният служебен e-mail, който получих в Hop Online. И той казва всичко.