Енея Вородецки: ACTA и лъжливото овчарче

Първоначално този текст беше емоционално и въодушевено преразказче на протеста.
Междувременно обаче си дадох сметка, че е далеч по-важно да коментирам други неща. А именно, че АСТА е перфектният пример за дългата поредица на лъжливото овчарче.

Историята на лъжливото овчарче е, едно дете, което пасе овце и тъй като му е скучно, се забавлява и от време на време започва да крещи “вълк, вълк” и всички овчари наблизо зарязват всичко и хукват да му помогнат. Само че се оказва, че вълк не е имало, а лапето просто се лигави. В някакъв момент на хората им писва да ги лъжат и в края на краищата, когато вълк наистина се появява, никой не му идва на помощ, защото смятат, че пак ги лъже и лъжливото овчарче е изядено.

Хубава приказка, но какво е общото с АСТА?
Ами че като цяло точно същият подход ни се продава отново и отново, само че за разлика от разумните овчари, все още не сме стигнали до момента, в кйто игнорираме истеричните и френетични крясъци за големия страшен вълк.
В нашият случай “вълкът” е прогресът.

И е направо изумително с какво постоянство се опитва да се спре прогрреса в името на печалбите на отделни отрасли.
Ще цитирам част от текста на Вени от Семки и Бонбонки тук:

През последните 100 години сме свидетели на множество технически постижения в разпространението, възпроизвеждането, създаването и препредаването на културата. Но и свидетели на непрестанните опити на заблудените законодатели, подложени на натиска на копирайт индустрията, да запазят старото за сметка на новото, само защото старото се оплаква.

Тези усилия започват през 1905 г., когато става популярна пианолата  - механичното пиано,възпроизвеждащо музика чрез перфокарти с кодирани ноти. Тогава продавачите на нотна литература заявяват, че това ще е краят на композиторите и изпълнителите, защото няма да могат да получават нищо от нотните издатели. По тази причина издателите искат механичното пиано да бъде забранено, също както и все по-популярния грамофон.

През 20-те години с появата и разпространението на

масовото радио, друга копирайт индустрия иска забраната му, защото намаляват печалбите й. За 4 години продажбите на записи падат от $75 млн. през 1929 г. до $5 млн. пред 1933 г. Обаче спадът е показателен на фона Голямата депресия, която се развихря тогава – той е много пъти по-малък от общия спад на икономиката. Индустрията започва да съди радиостанциите и в резултат новообразуваните дружества за авторски права започват да прибират част от печалбите им чрез лицензионни схеми.

През 30-те години нямото кино започва да бъде измествано от филмите със звук. Преди това всеки кинотеатър е наемал оркестър, изпълняващ акомпанимент към немите филми. С разпространяването на звуковите филми, профсъюзите на киномузикантите предявяват искания за законодателно регламентиране на работните им места.

През 40-те години киноиндустрията се жалва, че телевизията означава смърт за киното, тъй като печалбите й за 5 години падат от $120 млн. до $31 млн. “Кой ще плаща билет, за да гледа кино, щом може безплатно да го гледа вкъщи?”, пита Холивуд.

През 1972 г. копирайт индустрията се опитва да забрани новопоявилия се ксерокс. Искането идва от книгоиздателите и издателите на списания. “Не е далеч денят, когато никой няма да купува книги и списания”, жалват се те.

През 70-те години се разпространяват магнетофоните  и копирайт индустрията полага неимоверни усилия да ги забрани. Масово се пускат плашещи реклами “Домашният звукозапис убива музиката!” 

По същото време озвучителните уредби и диджеите започват да изместват живата танцова музика,

изпълнявана от групи и оркестри. Профсъюзите на музикантите и копирайт индустрията започват война, искайки законодателно да бъде въведена “диско такса”, събирана от частни сдружения и разпределяна между групите. И продуцентите успяват – таксата е въведена и се събира и днес.

През 80-те години се завихря буря около видеорекордерите. Представители на копирайт индустрията заявяват на изслушване в американския Конгрес, в който е много силно е представено филмовото лоби- “За американските филмови продуценти видерекордерите са същото както Бостънския удушвач за жените”. Войната е толкова ожесточена, че новото техническо достижение е буквално на ръба на забраната. Медиаконгломератът Sony завежда Срещу 

рекламите. В тези области копирайт индустрията успява частично да се наложи – поне в САЩ, където е забранено да се произвеждат и продават такива устройства, но за щастие съдилищата отхвърлят ограничениятапроизводителя на видеокасетофони Betamax е заведено дело, което той губи печели във Върховния съд с 5 на 4 гласа.

В края на 80-те копирайт индустрията успява да убие новъзникналата технология на дигитален звукозапис мърху магнитна лента.

През 1994 г. се появява технологията MPEG-1 Audio Layer III, станала бързо известна като  MP3аудиозапис. Копирайт индустрията отново оголва зъби, твърдейки, че новата технология може да бъде използвана единствено за престъпни цели и плейърите трябва да бъдат забранени. Първият успешен MP3 плейър – Diamond Rio с 32 MB памет, се появява през 1998 г. Продуцентите завеждат дело срещу производителя Diamond Multimedia и въпреки, че губят, фирмата е разорена от непосилните съдебни разноски.

Столетието завършва с печалноизвестния Digital Millennium Copyright Act (Закон за авторските права в дигиталната ера), прокаран в Конгреса от лобито на музикалната индустрия и киноиндустрията, чиято цел е да убие в зародиш Интернет и социалните медии като канал за разпространение. Копирайт индустрията се опитва да наложи всеобхватна отговорност за Интернет доставчиците и само с големи усилия новите технологични компании успяват да ограничат заплахата срещу тях чрез клауза, според която само крайните потребители са отговорни за евентуални нарушения на законите за авторското право.

В началото на нашия век бурята се завихря около дигиталните видеорекордери, записващиHigh Definition телевизионни предавания като игнорират
.

Уникално, нали? От една страна, всички сме чували за тези истории и въртим очи като ги чуем колко са били глупави и нагли за тези опити, особено в ретроспекция.
На практика обаче, това, което сякаш не осмисляме толкова е, колко постоянно се случва и как не се отказват. Едни и същи отрасли, използват едни и същи стратегии и дори едни и същи аргументи отново и отново и отново… и всеки път минаваме през един и същи процес. Сериозно, не им ли писва да грешат ВСЕКИ ПЪТ и да се излагат като кифладжии ВСЕКИ ПЪТ?

Преди няколко дни споделих друг един пример. За дилижансите и колко активно се е отхвърляло приемането и разпространението на телеграфните кабели, защото, видите ли, щяло да унищожи бизнеса на дилижансите, които раснасяли писма. Аргументът, че никой нямало да иска да използва безудшното прехвърляне на информация по кабел или призивите да помислим за всички онези, които отглеждали коне или карали диклижанси и си изкарвали прехраната по този начин и пр…. звучат ужасно лицемерно и некоректно. И при поглед назад, се подсмихваме.

Основното, което казвам: първо трябва да се докаже, че интернетът влияе на загубите и да разберем как точно стигат до тези извоеди. И  чак СЛЕД това (или едновременно с него) компаниите, организациите и отраслите трябва да се съобразят с промените на пазара и бизнес моделите. Трябва да се съобразят с потребителите, а не да принуждават потребителите да се съобразяват с тях и то по начин, който би бил негативен и проблематичен И за автори, защото им ограничава възможностите. (как точно ще ограничава артистите, ще е отделен пост)

Но каква е разликата АСТА в момента? Точният отговор е никакъв.
Виртуалното пространство и възможностите, които то дава са безкрайни. Умишленото ограничаване на развитието и променянето на методите на създаване и разпространяване на информация е не просто глупава идея (защото забраните само стимулират човешката изобретателност, а не ги спират), а и доста ясно показваща, че удобството и достъпът на потребителя до информацията е второстепенна. На първо място е печалбата на производителя/разпространителя на всяка цена.
Това не е някаква невероятна изненада, но директно застрелва всичките жални пози за “горките автори” и “унищожаване на изкуството”. Нито изкуството, нито създателите са основната грижа (лесно видимо в контекста на примерите по-горе) и посочването на наглото лъжене и крокодилските сълзи трябва да бъдат изритани от дискусията по един или по друг начин.

А за протеста… Протестът беше супер.
Подарих книгите и хората бяха изключително въодушевени и се зарадваха. Малко съжалявам, че бях единственият човек, който раздаваше книги, но се надявам поне някои хора да се вдъхновят, поне малко.
Видях толкова много колеги, познати, приятели, че направо не можех да повярвам на очите си.

Основната ми критика… никаква работа не сме свършили с разпространението на информация за АСТА, защото такива въпюещи глупости чух от хора на протеста, относно какво протестират, защо са там и какви са проблемите с АСТА, че е повече от отчайващо нужно темата да продължи да се коментира и да се рапзространява информация. Защото средният потребител е отчайващо правно и социално неграмотен и над това трябва да се работи…

Още за протеста: Григор, Пейо, Селене, LeeAnn, Комитата, Нели О, Бивол, Руслан, Светла, Юруков