Преди да сте се запитали защо се издава нечия лична кореспонденция през ХХІ век, при това приживе, може би е добре да ви предупредя, че “Mail Jazz” дори не се доближава до епистоларния жанр. Истината е, че общуването между музикантката и писателка Олга Шурбанова и поета Кръстю Пастухов е толкова задъхано-вълнуващо, интересно и обогатяващо, че трябва, просто трябва да бъде споделено.
В „Mail Jazz” е събрана електронната кореспонденция между двамата. Не се заблуждавайте обаче, че те са единствените герои – между кориците на книгата ще срещнете всякакви исторически личности, литературни и легендарни персонажи. Книгата е jazz със своите авангардни импровизации на всякакви теми, доближава се и до фолклора по начина, по който Олга и Кръстю подемат, допълват и доразвиват историите си. “Mail Jazz“ е майсторска игра на асоциации, ситуирана в един паралелен свят, където Варшава е в България, а бул. „Прага“ – в село Чуйпетлово.
Шурбанова и Пастухов си говорят като на среща на випуска, двайсет години след дипломирането. Те са били на едни и същи бригади, чели са едни и същи книги и са слушали една и съща „упадъчна“ музика, но по някаква ирония на съдбата така и не са разбрали колко много имат да си кажат. Затова сега ще си разказват непрекъснато, един през друг, пропускайки салатата, ордьовъра и основното, няма да усетят кога спира музиката и накрая ще принудят келнера да ги помоли учтиво да приключат и без това извънредната му смяна. В беседите им ще има както закачки и тънка ирония, така и тъжно усмихната носталгия. Полученото заприличва в един момент и на очна ставка, тъй като съученикът Пастухов и съученичката Шурбанова си разказват един и същ школски концерт в Младежкия дом, само дето тя е гледала от последния ред, скрита от колосалната глава на пионера волейболист Даню Хармс от „Г“ клас, докато Пастухов е седял от ляво на балкона и подръпвал плитките на Елизавета от „Б“.
“Mail Jazz” е четиво за добре подготвени ценители с богата обща култура. Казано на кулинарен език, книгата е едно особено блюдо, западноевропейски деликатес, приготвен по нашенски, истински пир за ценители. Разбира се, бихте могли да процедите през зъби, затваряйки тази еклектична творба, „Аман от интелектуални брътвежи“, а бихте могли и да й влезете в тона, само внимавайте да не останете между страниците и да не ви се тръгва. Или, както пише самият Пастухов на самата Шурбанова, „може да се замисли човек върху тази история, а може и хич да не се замисля“.
