Днешният пътепис ще постави нова точка в белите петна на нашата (на сайта) карта. Наталия ще ни покаже красотата на Канада и нейната провинция Британска Колумбия. Приятно четене:

Лагyната Уискарс пойнт

с неочаквана красота  в пустошта на British Columbia

Действието в разказа се развива в централната част на провинция Британска Колумбия,  Канада. Ние - средно статистическо интернационално семейство, аз българка - той канадец, живеещи (за сега в Канада).  Пояснението в скобите е защото човек никога не знае,  никога не съм планирала Канада, а ето, че се озовах тук! Със съпругът ми сме отвоврени към всякакъв род изненади и предизвикателства, къде евентуално би ни запратил живота по-нататък. Детето - тинейджър. Изпратихме го в средата на лятото на лагер с библейска насоченост, но и с работа (без заплащане). За да се учи на труд, да се опита да бъде полезен с каквото и както може и да направи първите преходни стъпки към реалния свят на пълнолетните. Провинция British Columbia е съставена от няколко отделни области.  Нашият град се намира точно в средата на провинцията в областа наречена Карабу. Отделно област Карабу се дели на северна и южна част. Е -  ние сме в

северно Карабу на British Columbia

Огромнни и необятни територии на всякъде около нас, особено за непривикналия европейски човек е главозамайващо! Стилът на живот в Канада е доста затворен, монотонен, а и студеният климат безусловно оказва въздействието си всеки да се затваря в черупката си.   Тук срещаш приятелите си два пъти годишно, през другото време е само работа и семейството! Например, едно от развлеченията  за нас е да излезем и да купим бутилка вино в края на седмицата. През уикенда, да излезеш със съпруга си,  за да  избереш от коя част на света  вино щ е присъства на трапезата ти   през следващите дни си е едно истинско малко удоволствие за тук.

Голямото удоволствие, придаващо колорит на живота ни в Канада, са пътешествията

и съответно снимките и видеото като неизменна част от тях. Така живеят много от канадците. Ние също не правим изключение. Лятото на 2011 се оказа доста хладно и дъждовно. В първите дни на август най-неочаквано дъжда, които се изливаше всеки ден спря. Слънцето най-после се показа и в къщи решихме веднага да стегнем хладилната чанта и да отскочим само за ден до едно градче на север от нас. Добре че тинейджъра беше на лагер, защото никак нямаше да му хареса идеята да ходим до едно толкова незначително място като Макензи... И то да отидем до там, само за да хапнем снадвичите си и да изпием кафето от термоса си  на брега на езерото в Макензи.

Макензи

до където искахме да отидем, го бяхме посещавали веднъж през 2008. Градът е възникнал през бума на търговията със САЩ, икономиката му е базирана на дърводобива. И изведнъж след настъпване на кризата в  щатите, американците престанаха да строят нови къщи, престанаха да купуват от Канада дървесина и места като Макензи колабираха. Спомням си, че тогава през 2008-а почти всяка къща в градчето беше обявена за продажба, усещаше  се духа на отчаянието навсякъде... Цялото градче беше  "for sale" . [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] И така, решавме да използваме максимално слънчевия и топъл августовски  ден. Да си спретнем едно непретинциозно пътешествие от което не очакваме кой знае какво. И деята беше просто да излезем от рутината. Прекрасният ден е достатъчен повод да изпием домашно приготвеното си кафе не в къщи, а на брега на езерото там в Макензи. Живот по канадски!:)    Разстоянието до там с кола е около 2  часа и 45 минути. След час шофиране по Магистрала 97 Север отбиваме за кратко за да запечатаме със снимка красива гледка на която аз не мога да устоя и казвам припряно на Дейвид : „Спри, спри някъде!“  Красотата провокирала желанието ми за снимка е езеро край пътя и малък остров по средата на езерото   с иглолистни дървета. [caption id="" align="aligncenter" width="504" caption="Езеро край пътя за Макензи"][/caption]     Отбивките за снимки през време на пътешествията ни са постоянна практика,  по някога клони и дървета пречат и влизат в кадър, но започнеш ли веднъж да пътуваш и снимаш се превръща като да живееш с някаква зависимост. Не можеш да спреш. Не можеш да отминеш просто така... Продължаваме пак по пътя си. На среща ни забелязахме знак обозначаващ отбивка в ляво на магистралата към

природен парк „Whiskers Point“ 

Дейвид ме пита: „Казвай бързо! Да отбием ли да видим парка?“ Аз казвам: „Нееее“... Обаче в последната секунда решавм друго, типично за женската непостоянност и казвам: „Да отидем, да отидем!“

    Отбиваме от Магистрала 97. Последвахме знака, обещаваст да попаднем в природен парк с красиво езеро, спирка за каравани, къмпинг, детска площадка за децата на туристите... Отбихме  и не съжaлихме за което....Навлизайки в парка се озовахме на сред високи зелени дървета също като в приказната гора на Хензел и Гретел. Детска площадка, навес с трапезария, барбекю... паркинги сред дърветата и каравани с почиващи. Но всичко в парка беше разположено на достатъчно разстояние за да не си пречат едни на други хората. Беше толкова хубаво, че решихме да седнем под навеса и да хапнем част от донесената си храна.

    После оставихме автомобила си и се отправихме към езерото, скрито все още от погледите ни от г ъ стите дървета издигащи се навсякде наоколо...Ах че изненада!!...Стъпихме върху естествена пясъчна ивица опасва щ а брега на красиво синьо езеро. Както казах, не съжалихме, ама въобще, че отбихме и решихме да видим какво има в природния парк.

Езеро Маклауд е с ЕСТЕСТВЕН пясъчен бряг,

което е голямо изключение за Canada! Тук бреговете на езерата са каменисти и навлизайки във водата стъпваш по остри камъни, което е доста неприятно чувство... Водата в езерото се оказа - топла, което е другото голямо изключение за Canada!!!  Тук в Canada езерата са ледено студени дори и в горе щ летен ден, защото водата в тях е образувана от топящият се от планините сняг. Благодатно местенце се оказа това място! На север и на юг се виждаха планински възвешения...Масички за пикник с гледка към пясъчния плаж и езерото - природен парк "Whiskers Point " наистина се оказа цивилизовано и уредено място по средата на нищото. Нямаше жива душа наоколо, почувствахме се като че ли в частен имот (плаж). Езерото, плажната пясъчна ивица и всичко наоколо - само за теб!

    А само като помисля, че почти бяхме отминали това място... Проверихме по-късно в Интернет, прочеточме че в езерото има много различни видове риба заради вливалата  се в праисторическо време вода  от два различни океана, от Тихи я и от Северния ледовит океан. Явно някога водите и от двата океана  са достигали до езерото. Cега единствено различните видове риба срещащи се в тези два окена потвърждават тази хипотеза. Стъпвайки по топлия пясък наистината се почувствах като стъпвайки върху варненския пясък... Единствено не се вписваше, че през лятото варненския плаж никога не е пуст. Като че ли вече хич не ни се искаше да тр ъ гнем за да отидем до Макензи за кадето се бяхме запътили първоначално. Е добре деее.... обух си обратно сандалите и се разделихме с това толкова красиво кътче където попаднахме толкова внезапно. Градчето Макензи с една от атракциите му "World's largest tree crusher" до самата магистрала, снимахме атракцията и преди 3 години,  спряхме за снимка и този път. [caption id="" align="aligncenter" width="504" caption="Най-голямата резачка в света"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="504" caption="Секунда преди резачката да те...: Хеви метъл, копелета!"][/caption] Вече сме на едно друго езеро, ледено студено и с каменисто дъно. Езерото Морфи и плажа в Макензи.

Харесахме си местенце измежду плажуващите и се приготвихме да си доизядем доненесената храна и най-после да си изпием кафето и минералната вода. Но и двамата с Деивид споделяхме мнението, че след вълшебното езеро с пясъчен плаж сега бяхме прекалено разглезени и   тази красота не ни се струваше достатъчно изящна... Преди да тръгнем обратно към нашия град решихме по залез слънце да покараме за да видим отново градчето и жилищните му квартали... Бяхме приятно изненадани, че къщите за продан сега  не бяха много. Всичко изглеждаше много по-нормално и като че ли късмета се беше усмихнал на този град. Оказа се че Китай е започнал усилено да изкупува дървесина от Canada и то точно от този район. Също едно огромно по мащабите си нещастие се оказа спасително за Макензи, смърт и разрушения от другата страна на Пасифика донесе живот и обновление  от другата му страна в случея Макензи, Бритaнска Columbia... След разру ш ителното земетресение и ц yнами в Япония, японзите започнаха отново да строя т купувайки дървесина от тук. По пътя към  къщи спирахме многократно.

Tadhah Lake

    Canada е толкова богата на езера, стотизи хиляди!!!! Има за всекиго според вкуса... Слънцето вече беше залязло и скоро щеше да се стъмни, но искахме да видим и още едно от езерата по пътя. По време на спирката си на поредното

езеро Ganthaz Lake,

снимаxме една щастлива гъска плуваща с явно удоволствиве в студените води на езерото. Това е така наречената "луни" която е от едната страна на едно-доларовата канадска монета.

    До нас спря възрастна и по-млада жена, предполагам майка и дъщеря, излезли да се порадват на лятната вечер след вечеря...Заговорихме се, те бяха повече от yчудени, че жители от друг и то по-голям град са дошли специално до тяхното градче и то ей така без причина..Получихме комплименти за направения избор:) Магистралата преминаваше през блатен пейзаж. Шофирайки и гледайки блатния пейзаж, едвам не сгазихме едно младо мече на около година. Мечката изскочи ненадейно от гората и прекоси магистралата точно на метър пред нас. Младите мечки които са на около година са вече самостоятелни, но все още тялото им прилича като че ли тяло на куче. В далечината можеш да ги сбъркаш - дали е мечка или куче...:) В по-късен етап в развитието си си заприличват  на мечки :) :) Не можах да реагирам бързо и да снимам мечката, защото продадох наскоро фотоапарата си а този, който държах е на друг член от семейството и знаете как е с чуждите вещи - не са ни по мярка :) :) На следващата сутрин доста си говорихме с Деивид за разходката направена толкова импулсивно предишния ден. Решихме при първи я удобен случеи да отскочим отново до Whiskers Point и да прекараме цял един ден там. И само след дни отново сме на път за там, преди отбивката към природния парк спираме да направим снимка от магистралата. Райското месетенце с пясъчната ивица e там в далечината. Със силен зуум.

Като че ли този път се виждат хора на плажа :( :( :( Ще видим след малко, но вече предвкусваме разочарование. До толкова сме привикнали в Canada да няма хора наоколо, че.... Хора има! Вече оставили автомобила, подкрепили се с донесената храна и напитки ставме от масичките и се опиваме да си изберем място на брега, но май не ни харесва да сме близо до глъчката и решаваме да се отдалечим от другата страна на лагyната...Най-после сме блаженно разположени върху пясъка в близост до високо дърво и така  готови да останем безкрайно дълго.  Толкова е хубаво и релаксиращо...

Изведнъж долетя огромен орел.. Повече от час прекара на дървото похапвайки си риба, чувахме ясно как трошеше костите на рибата. След като оглозга месото хаврли остатъците и опашката почти върху главите ни:):) Ама и ние не спряхме да му досаждаме, докато той си хапваше вечерята ние непрестанно обикаляхме около дървото правейки му снимки и видео и така цял час.  Проверихме в Интернет и според проучването ни това е

Златен орел (Golden  eagle),

мигриращ от Мексико до Аляска.

  [caption id="" align="aligncenter" width="504" caption="Златен орел"][/caption]     По залез поели обратния път към къщи заснехме  отраженията на реката, виещ а се много километри паралелно с магистралата.

 

Tea Pot Mountain

Почти е невъзможно да се заснеме тази миниатюрна планина. Няма място за спиране по магистралата а и на всякъде стърчат дървета и храсталаци... Това е вулканичната планина с име "ЧАЙНИК".  Има пътека към планината за любителите на изкачаването. Интересно предизвикателство, но има толкова много мечки наоколо, че... :( :( Прибрахме се към 10 вечрта, заредени от неподправената красота на природата. Красота винаги даваща изобилно на желаещите да приемат едно подобно благословение. Описаните дестиназии са толкова незначителни, че не фигурират в нито една от туристическите брушури. Решихме да поправим пропуска. Деивид  написа статия за тази неочаквана прелест! Прекрасен природен парк и езеро с естествен пясъчен плаж - една малка перла само на рака разстояние от нас! Статията беше публикувана в местният вестник и предизвика интерес. Препръчвам мястото за спирка на пътуващите през Британска Колумбия отправили се за Аляска а и на всички решили да поскитат из северната половина  на необятната Британска Колумбия. Автор: Наталия Х. Снимки: авторът     Още разкази от Канада  – на картата: