Днес ми гостува Поля. Тя изработва сватбени покани и други красиви неща от хартия, които са неизменен детайл към различни тържества. Прави го с финес, старание и крайно внимание към детайла. Всички творения, които излизат изпод ръцете и въображението й задължително отговарят на общата концепция - цветово, като шрифтове, форма, размер, декорация и внушение.
Освен, че обича това, с което се занимава, Поля е и изключително деликатен и фин човек и това може да се усети дори и без да я познаваш лично.
Благодаря й за участието в рубриката и й пожелавам вихрено вдъхновение. Винаги!
Ако имате нужда от детайл с внимание, можете да се свържете с нея на адрес pavlina_dimitrova@abv.bg или да разгледате блога й - http://www.imperatrizata.blogspot.com
__________________________________________________________________________________
Преди да започна със себе си, искам да благодаря на Мария за предоставеното възможност да гастролирам в нейното пространство. След „нейното”, имах желание да сложа определение, но не успях да измисля едно … даааа, истината е, че потънах дълбоко на това място, „нейното” място! Стилно, модно, вкусно, практично, романтично, лежерно, обогатяващо, неделно, прашно от път и жадуващо за още пътувания, кокетно по женски, чаровно по детски, ненатрапчиво … вманиачаващо! Аз се вманиачих, признавам си! Открих го преди повече от година и го зачетох. Редовно! Стриктно чакайки нов пост!
Веднъж писах на Мария. Не се въздържах.Исках да споделя и с нея системното нахлуване в „нейното” пространство, вълненията и приятните послевкусове, които тя оставяше в мен.
Един ден получих покана да гостувам. Радвах се искрено като дете. В подготовката се наложи да остана без компютър и това до някъде успокои страстите. Сега отново се радвам и ще се опитам накратко да разкажа за едно мое занимание. Благодаря ти, Мария!***
Първо беше картичкоправенето - малки, големи, цветни. Правех ги за лично удоволствие, без конкретна причина, понякога преди зимните празници … по-скоро като свободно занимание, като антипод на тежката професорска академична атмосфера :). Акварелни илюстрации или колажи от ефектни хартии, малки детайли, които пренасях върху картон. Но ми липсваше това, че не виждах реакцията на хората, когато са се срещнали с картичката. Дни по-късно … вече не в София, направих сватбените покани за мои приятели. Получиха се много закачливи, с шаржова рисунка на булка и младоженец. Така се започна!
От тогава поканите ми са цветни и ярки. За акцент най-често завързвам панделка. Избирам сама картоните и пауса, защото те са решаващи за стила и крайния ефект на поканата. В студиото, където печатам имам „мое си рафтче” с хартии, а вкъщи успях да завладея един шкаф и го напълних с кутии за напечатаните мостри и голямо чекмедже с дузини панделки.
В самия процес на изработване на една сватбена покана силно преживявам всеки детайл, всяка корекция, всяка проба … Случвало се е да се сърдя на колегите в дигиталното студио, че не са биговани или нарязани добре картоните. После през нощта (докато бебето ми спи) да режа до части от милиметъра всяка една покана, за да ми е спокойно, че съм си свършила добре работата. Ходила съм в дъждовно време до склада за картони. Рязала съм панделки на джем сешън (следобеден), за да предам навреме готови поканите. И гафове съм правила :) … някак си не минава и без това. Веднъж размених бройката на английските и българските покани и се наложи допълнително да печатам, да разглобявам и отново да завързвам панделките, но все пак накрая всичко приключи мирно и щастливо.
Изобщо, вълненията са големи и се радвам, че се занимавам с това. Повечето от младоженците ми остават добри приятели и контакта с тях и родилите им се в последствие бебета е изключително ценен за мен и моето дете.
Забравих да кажа, че съм от Пловдив. Тук работя, но интернет комуникациите ми съдействат изключително за успешното свързване с всеки, който ме е избрал да направя покана или картичка за него. Накратко, казвайте ми Поля :)
