Първата ми среща с творчеството на Милан Кундера се превърна в истинско преживяване – романът “Животът е другаде” е просто невероятен! От страшно много време се каня да прочета нещо на популярния чешки писател, но по една или друга причина все не успявах досега. И ето че “Колибри” пуснаха преди броени дни дванайсетата си поред книга на Кундера и моментът най-после настъпи.
“Животът е другаде” е писан през далечната 1970 г. и води читателя към една своеобразна наблюдателница, от която двамата – автор и читател – наблюдават през увеличително стъкло всеки детайл от живота на младия поет Яромил. Кундера е изумителен в многопластовия си поглед към своя герой -той гледа на него ту със снизхождение, ту с лека ирония; понякога с разбиране и симпатия, друг път с голяма доза резервираност. Животът на Яромил е проследен от самото му начало по един много увлекателен начин – чрез разказ за неговата майка, преживяваща скучен брак, неудовлетвореност от живота и плаха, но страстна изневяра. Именно майката е другият силен образ в романа. Нейната любов към единствения син е толкова всепоглъщаща, неумолима и егоистична, че белязва целия жизнен път на поета.
Романът се превръща в история на сложните взаимоотношения между майка и син и за непоправимите травми, които прекомерната майчина грижа и внимание могат да нанесат върху неукрепналата личност на сина. Глава след глава авторът отваря нова страница от живота на Яромил, който расте в особен вид вакуум – задушаван от вниманието на майка си, с труден социален живот и същевременно с все по-идеалистична представа за себе си като за рядък характер, невероятен талант и своего рода гений.
Авторът наблюдава в детайли всяка черта на младия поет, изследва интимните му моменти, съзряването му, комплексите, първите разочарования и успехи, проблематичните му любови и налудничави страсти. Проследява трансформацията му от поет на белия стих до яростен апологет на социалистическия реализъм – в съзвучие с новостите на времето, но в конфликт със защитниците на традиционното поетично изкуство. Същевременно израстването на Яромил е свързано с много вътрешни противоречия, неминуем сблъсък с обсесивната майка и намиране на спасителен бряг в безапелационното прегръщане на комунистическата идея.
“Животът е другаде” поднася големи изненади на финала, където авторът изведнъж премества своята наблюдателница, за да хвърли светлина върху някои други герои и да превърти часовника на времето. Подходящ момент, в който да се замислиш върху невероятния талант на Кундера да обзема вниманието изцяло, да поглъща читателя в дълбоките води на своя роман, където мимоходом го среща с някои от най-великите творци в литературата – Шели, Байрон, Виктор Юго, разкрива своите философски наблюдения и размисли – за любовта, поезията и творчеството. И за живот, който несъмнено е другаде за вечно търсещите личности.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на “Библиотеката” от изд. “Колибри”
———————
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Михаил Вивег – “Чудесни години, кучета ги яли”
Filed under: художествена
