Как си, Боби? Радвам се да си говорим за първи път!
- О, цял ден давам интервюта и си играя с кучето.
- О, цял ден давам интервюта и си играя с кучето.
Знаех какъв ще е първият ми въпрос към теб веднага щом изслушах новия албум. Как успяхте да достигнете класата на такъв зашеметяващ албум като “Ironbound”, само две години по-късно с “The Electric Age”?
- Това е страхотен комплимент от твоя страна и е чудесно да зная, че хората мислят за новия албум, както за толкова добре приетия от всички “Ironbound”. Обожаваме новия албум и да ти кажа, според мен тази позитивна промяна в бандата според мен започна да се случва от момента, в който присъедихме барабаниста си Рон Липники през 2005-та. Ако говорим за “Ironbound” като за успешен, мисля, че подемът в групата започна още от предишния албум “Immortalis”. Очевидно е, че има някакъв нов огън на вдъхновение в групата и искаме да използваме този момент. Това е и причината да издадем “The Electric Age” само две години след “Ironbound” – не за да го копираме, а за да използваме същата тази позитивна енергия.
- Това е страхотен комплимент от твоя страна и е чудесно да зная, че хората мислят за новия албум, както за толкова добре приетия от всички “Ironbound”. Обожаваме новия албум и да ти кажа, според мен тази позитивна промяна в бандата според мен започна да се случва от момента, в който присъедихме барабаниста си Рон Липники през 2005-та. Ако говорим за “Ironbound” като за успешен, мисля, че подемът в групата започна още от предишния албум “Immortalis”. Очевидно е, че има някакъв нов огън на вдъхновение в групата и искаме да използваме този момент. Това е и причината да издадем “The Electric Age” само две години след “Ironbound” – не за да го копираме, а за да използваме същата тази позитивна енергия.
Точо в тази връзка беше и един от следващите ми въпроси. Съставът на групата е стабилен от вече 7 години. Солидният и постоянен състав ли е според теб основната причина за 3 последователни толкова силни албума?
- Да, точно така мисля. Химията вътре в групата е много важна. Ако искаш да постигнеш позитивен резултат, трябва да имаш позитивни отношения между членовете на групата. Разбираме се добре, свирим заедно на сцената добре, зависим един от друг и в това се крие ключът към отговора на въпроса.
Преди да се върнем към новия албум, нека те питам още нещо за “Ironbound”. Той оглави много класации за албум на 2010-та, включително тази на предаването “Бруталика”. Можеш ли да се съгласиш с мнението ми тогава, че “Ironbound” е най-добрият ви албум, цели 30 години след основаването на групата?
- Ммм..не, не бих го окачествил като най-добрият ни албум въобще, просто защото сме хвърлили толкова много труд през тези 30 години. Изминало е много време. Мога да кажа, че е може би най-успешния от последните ни няколко албума, защото все още не мога да твърдя същото за “The Electric Age”, въпреки че го мисля. Така че, ако говорим за успешен и добре приет албум – да. Но най-добър албум въобще – не бих казал.
- Да, точно така мисля. Химията вътре в групата е много важна. Ако искаш да постигнеш позитивен резултат, трябва да имаш позитивни отношения между членовете на групата. Разбираме се добре, свирим заедно на сцената добре, зависим един от друг и в това се крие ключът към отговора на въпроса.
Преди да се върнем към новия албум, нека те питам още нещо за “Ironbound”. Той оглави много класации за албум на 2010-та, включително тази на предаването “Бруталика”. Можеш ли да се съгласиш с мнението ми тогава, че “Ironbound” е най-добрият ви албум, цели 30 години след основаването на групата?
- Ммм..не, не бих го окачествил като най-добрият ни албум въобще, просто защото сме хвърлили толкова много труд през тези 30 години. Изминало е много време. Мога да кажа, че е може би най-успешния от последните ни няколко албума, защото все още не мога да твърдя същото за “The Electric Age”, въпреки че го мисля. Така че, ако говорим за успешен и добре приет албум – да. Но най-добър албум въобще – не бих казал.
Говорейки за “The Electric Age”, новият албум ми се струва малко по-груб, повече траш-ориентиран и като цяло по-зъбат и брутален. С каква настройка подходихте към композирането на новия албум, в сравнение с “Ironbound”?- Не може да се каже категорично, но и аз мисля, че новите парчета звучат по-мощно и агресивно и може би са малко по-бързи. Отдруга страна смятам, че дори музиката да е станала по-агресивна, този път вокалните партии компенсират с повече мелодичност в сравнение с тези в “Ironbound”. В парчета като “Elecrtic Rattlesnake”, “Wish You Were Dead” или “Good Night” има припеви, които ти остават в съзнанието още след първото слушане. Мисля, че това е добър резултат за един албум, който иначе е толкова агресивен.
Специално последното парче “Good Night” наистина ми се върти в главата постоянно. Мисля, че е едно от най-добрите в кариерата ви.
- Това казвам и аз. Когато чух интрото, след това основния риф, а после и този в средата на парчето, си казах „леле – в това парче има толкова много пространство за пеене!”. Има толкова много място за мелодия в пеенето ми. Когато погледнеш от гледна точка на вокалите, е важно те да са мелодични и запомнящи се и хубавото е, че постигнахме точно това в много от парчетата в “The Electric Age”.
- Това казвам и аз. Когато чух интрото, след това основния риф, а после и този в средата на парчето, си казах „леле – в това парче има толкова много пространство за пеене!”. Има толкова много място за мелодия в пеенето ми. Когато погледнеш от гледна точка на вокалите, е важно те да са мелодични и запомнящи се и хубавото е, че постигнахме точно това в много от парчетата в “The Electric Age”.
Боби, всички фенове на Overkill знаят колко отдаденост, труд и сърце сте вложили ти и ДиДи Върни в групата през тези вече близо 33 години. Трябва обаче да отправя специални комплименти и към Дейв Линск, който още веднъж се е раздал с уникални китарни сола. Как би описал процеса на композиране в групата?
- Трябва да се съглася с теб за това. Мисля, че един от ключовите елементи, особено в последните няколко албума е това, че Дейв започна да изпъква със свиренето си. Той свири в траш банда, но може много различни неща с китарата си. Точно в последните няколко албума, той имаше шанса да демонстрира тези свои възможности и да придаде щипка класа на тези парчета. Процесът на композиране обикновено започва с ДиДи и някой от неговите рифове, който изгражда основата на парчето, разбира се, с помощта на Дейв. Записваме в студиото на ДиДи, но Дейв разполага със същото звукозаписно оборудване и във Флорида. По този начин двамата постигат сходен звук, дори когато не могат да са по едно и също време в студиото. Така започва работата по едно парче и по някое време се включвам и аз, като започвам да пея само върху барабаните – без китари. Така изграждам ритмичната воклана линия, след което си пускам китарите и добавям мелодичната линия във вокалите, съобразно китарните рифове. В основни линии така протича композирането при нас – започва с ДиДи, минава през няколко етапа и завършва с мен.
- Трябва да се съглася с теб за това. Мисля, че един от ключовите елементи, особено в последните няколко албума е това, че Дейв започна да изпъква със свиренето си. Той свири в траш банда, но може много различни неща с китарата си. Точно в последните няколко албума, той имаше шанса да демонстрира тези свои възможности и да придаде щипка класа на тези парчета. Процесът на композиране обикновено започва с ДиДи и някой от неговите рифове, който изгражда основата на парчето, разбира се, с помощта на Дейв. Записваме в студиото на ДиДи, но Дейв разполага със същото звукозаписно оборудване и във Флорида. По този начин двамата постигат сходен звук, дори когато не могат да са по едно и също време в студиото. Така започва работата по едно парче и по някое време се включвам и аз, като започвам да пея само върху барабаните – без китари. Така изграждам ритмичната воклана линия, след което си пускам китарите и добавям мелодичната линия във вокалите, съобразно китарните рифове. В основни линии така протича композирането при нас – започва с ДиДи, минава през няколко етапа и завършва с мен.
Някои от концертите ви миналата година бяха приятна изненада за феновете ви, поради решението да включите в сета си стари демо парчета, като например “Death Rider”. Малко завиждам на феновете, станали свидетели на това изпълнение, защото това е едно от любимите ми парчета. Въпросът ми е защо “Death Rider” така и не влиза в дебютния ви албум и на следващо място защо решихте да свирите това парче миналата година?- Често да ти кажа вече не си спомням защо това парче не влезе в дебюта. То беше в демото и, ако не се лъжа, в компилацията “Metal Massacre IV” и май в договора ни за дебюта беше залегнала клауза да запишем и едно парче отделно за “Metal Massacre IV”. Миналата година го свирихме, защото от “Rock Hard Fеstival” ни помолиха да изсвирим целия албум “Feel The Fire” или целия “Horrorscope”. Решихме, че това би било малко скучно и им предложихме да включим парчета от демото, а те харесаха идеята и дори ни сложиха на хедлайнерска позиция.
Гледах това изпълнение в Youtube и сте се справили наистина страхотно. Трябва да те питам нещо, което е важно за всички траш фенове. Overkill e може би единствената олдскуул траш банда, която продължава да издава редовно нови студийни албуми през 90-те. Колко трудни всъщност бяха онези времена за траша?
- Ами какво да ти кажа – трашът вече не беше популярен и в голяма степен не присъстваше на музикалната сцена. Разбира се, не бяхме само ние, но освен нас бяха останали много малко активни групи. Чувството беше сякаш допреди малко си бих в една претъпкана стая и в следващия момент всички са си тръгнали. Причината трашът да оцелее и след това да се завърне е, че се върна обратно в ъндърграунда, откъдето всъщност започна всичко. Турнетата по това време всъщност бяха много добри, въпреки че не се отразяваха по никакъв начин от медиите. Все още имаше сцена, но тя се състоеше от твърде малко банди, които удовлетворяваха вкусовете на олдскуул феновете. Турнетата обаче бяха успешни и продължаваха да събират доста публика, въпреки че трашът се смяташе за мъртъв. Мисля, че ако питаш Testament, които също бяха активни по това време, ще ти кажат същото. Хубавото беше, че ние винаги сме знаели, че трашът ще се завърне, просто защото хората го обичат, а не защото медиите го харесват или мразят. В крайна сметка онези години не бяха чак толкова трудни, за колкото ги смятат повечето хора.
- Ами какво да ти кажа – трашът вече не беше популярен и в голяма степен не присъстваше на музикалната сцена. Разбира се, не бяхме само ние, но освен нас бяха останали много малко активни групи. Чувството беше сякаш допреди малко си бих в една претъпкана стая и в следващия момент всички са си тръгнали. Причината трашът да оцелее и след това да се завърне е, че се върна обратно в ъндърграунда, откъдето всъщност започна всичко. Турнетата по това време всъщност бяха много добри, въпреки че не се отразяваха по никакъв начин от медиите. Все още имаше сцена, но тя се състоеше от твърде малко банди, които удовлетворяваха вкусовете на олдскуул феновете. Турнетата обаче бяха успешни и продължаваха да събират доста публика, въпреки че трашът се смяташе за мъртъв. Мисля, че ако питаш Testament, които също бяха активни по това време, ще ти кажат същото. Хубавото беше, че ние винаги сме знаели, че трашът ще се завърне, просто защото хората го обичат, а не защото медиите го харесват или мразят. В крайна сметка онези години не бяха чак толкова трудни, за колкото ги смятат повечето хора.
В тази връзка искам да те попитам дали смяташ, че статусът на Overkill като група е на по-високо ниво през последните години, като следствие от възраждането на траша и така наречената „нова вълна”. Мислиш ли, че към Overkill има повече уважение и респект днес?- Мисля, че това е много добър въпрос, който не ми е бил задаван досега. Опитвах се да формулирам отговора си, докато го задаваш и смятам, че определено сме по-популярни. Една от причините за това е нашата отдаденост. Ние винаги сме били отдадени на това, което правим, дори през 90-те, за които говорихме преди малко и, според мен, това се оценява днес. Издаването на “Ironbound” също помогна, защото беше приет много добре от всички и беше точно това, което хората искаха да чуят от нас, като това беше и което самите ние искахме да издадем. Повече популярност ни донесе и фактът, че “Immortalis” и “Ironbound” бяха точните албуми по точното време, честното ни отношение и възродената сцена.
Последният ми въпрос към теб е свързан с изключителната ти физическа форма. Как го правиш и каква е тайната ти след толкова години на сцената? Фитнес? Диети?
- Имам по-млада жена, а тя е много по-бърза от мен и се налага да я догонвам, хахаха! Смятам че съм късметлия в това отношение, защото се гружа за себе си в определена степен, но в повечето случаи не ми пука. Избягвам “fast food” и се храня с пресни и здравословни храни. Просто повече ми харесват. Обичам да тичам и имам страхотно куче, което тича заедно с мен. Всички тези неща не са нещо, което правя по задължение, а за удоволствие. Ако го правиш за удоволствие, тогава е много по-лесно да си във форма. Да не дебелея с възрастта помага също и факта, че цял живот съм бил доста кльощав.
- Имам по-млада жена, а тя е много по-бърза от мен и се налага да я догонвам, хахаха! Смятам че съм късметлия в това отношение, защото се гружа за себе си в определена степен, но в повечето случаи не ми пука. Избягвам “fast food” и се храня с пресни и здравословни храни. Просто повече ми харесват. Обичам да тичам и имам страхотно куче, което тича заедно с мен. Всички тези неща не са нещо, което правя по задължение, а за удоволствие. Ако го правиш за удоволствие, тогава е много по-лесно да си във форма. Да не дебелея с възрастта помага също и факта, че цял живот съм бил доста кльощав.
