Блог Стара София: Хаджи Мано и неговият хан

Кой да предположи, че един най-обикновен въпрос за любопитна дъговидна сграда ще ни отведе до изключително интересна личност от освобожденския период на столицата – софийския големец хаджи Мано, и неговата история, в която ще се натъкнем на едно черничево дърво и на самия Васил Левски.

Всичко започна от един панорамен кадър на София от 1937 г. На него се вижда сграда с интересна форма, която прикова вниманието ни.

От снимката е видно, че говорим за днешния терен зад сградите по улиците „Триадица” и „Сердика”, заграден от другата страна от трамвайните линии по ул. „Искър”. На този терен сега има широк паркинг/гараж. Предположихме, че терентът се води на адрес по ул. „Искър” с малка номерация и след кратко търсене открихме в книгата на Дико Диков "Градоустройство, бит, растителност и градини в София” описание за това, което се намира на ул. „Искър” No.2.

По информацията от неговата книга, през ХVІ в. на този терен са се намирали домът и обущарският дюкян на софийския мъченик Свети Никола. Също там се настанява Житния пазар на София, като една от неговите граници е била редицата от сгради, разположени по по-късно именуваната „Искър” улица. Точно на тази редица, на самия Житен пазар, се е намирала къщата на хаджи Мано Стоянов. Дворът на хаджи Мано бил заграден с висока стена, като източно от него, на мястото на отживяващ в онези години хан с името „Златишки хан”, се появява ханът на хаджи Мано. Той става прочута софийска страноприемница. Известно време след това, когато строят сградите по ул. „Триадица”, останалото от тази страноприемница остава долепено за тях откъм гърба им. Тези части от хана, представляващи чардаци на по няколко етажа, остават там до 60-те години на XX-ти век, когато са съборени, за да отстъпят място на автосервиз, а към датата, в която Дико Диков пише своята книга – там са гаражи и паркинг на Министерски съвет.

Но кой всъщност е хаджи Мано?

Хаджи Мано Стоянов

Снимка: strannopriemnicata.wordpress.com

Хаджи Мануил (Мано) Стоянов е кореняк софиянец, живял в столицата в годините между 1813 и1895 г. Той е влиятелен софийски чорбаджия и търговец, член на меджлиса, бил софийски коджабашия* в периода 1857–1861 година. Също така бил член на Софийския комитет, подпомагал с парични средства революционната организация и бил член на Софийската училищна община.

Дико Диков пише: Най-богатият от кореняк софиянците беше старият Хаджи Мано; нямаше махала в София, в която да не ви посочат хаджиманов имот, та дори и в днешна Сливница, където той притежаваше голям чифлик и много ниви. Голяма част от Драз махала била собственост на хаджи Мано. На негово име се наричал и дървеният мост, който прехвърлял Владайска река между днешните улици „Цар Самуил” и „Бр. Миладинови”. Дворът на хаджи Мано, намиращ се на ул.”Стефан Караджа”, се простирал от ул. ”Г. С. Раковски” почти до ул. „Левски”(дн. „Дякон Игнатий”). Хаджимановият хан в турско време е бил център на срещи на търговците. Черницата пред входа е от времето на хана – преди Освобождението.

Друга любопитна информация от живота на хаджи Мано:

В ролята си на софийски първенец той е помагал на поручик Александър Мосолов за разквартируването на княз Дондуков.

Около 1858 г. Хаджи Мано пледира наследството на Георги Симеонович, друга видна софийска личност от онези години, да бъде използвано за дострояването на църквата „Св. Крал”.

Като представител на Софийската епархия, Хаджи Мано присъства през 1871 г. на Първия църковно-народен събор в Цариград, когато се обсъжда къде да бъде седалището на Екзархията. Там, заедно с Христо Тодоров (Тодоринов?) Стоянов, хаджи Мано предлага седалището да бъде в Средец (София) и да бъде открито духовно училище в София или в Рилския манастир, но е решено Екзархията да остане в Цариград.

Един от най-вълнуващите моменти, свързани с хана на хаджи Мано, е информацията, че именно този хан е едно от местата, в които Апостола Васил Левски често отсядал при идванията си в София. По записки от Левски се предполага, че Апостола е споменавал именно него под името „Мануват”.

След залавянето на Апостола в Къкринското ханче, той е отведен в Ловеч, след това във Велико Търново и накрая в София, където вече го очаква назначената специална комисия, разследваща арестуваните по обира на хазната в арабаконашкият проход. Член на тази специална комисия е и хаджи Мано Стоянов.

Днес в София името на Хаджи Мано Стоянов носи улица в кв. „Надежда” 1 и 2, пресечка на бул. „Ломско шосе”, в близост до Суходолска река.

* коджабашия – лице, назначавано да разпределя местните и държавните данъци върху българското население и отговорно за тяхното събиране и отчитане пред съответния турски чиновник