Всичко, което исках да ми се падне преди една година от баницата, дори на фирменото парти, беше “Нова работа”. Ако тогава някой ми беше казал какво ще се случи през 2011.
Ако ми беше казал, че ще сменя две работи, за да се включа накрая в супер интересен проект, щях да му се изсмея. Година по-късно установих, че всъщност искам да съм фрилансър. Искам свобода и още повече искам да ми е интересно. Още не знам как ще се получи всичко финансово, но пък и за 2012 трябва да остане загадка. Една година по-късно, всъщност съм доволна как се развиха нещата, което не означава, че ако се пови нещо интересно няма да се завърна да работя в офис.
Някъде по пътя трябва да благодаря, първо на семейството ми, които не спряха да казват да не се притеснявам и че всичко ще е наред. На всички, които предложиха един или друг вид помощ. На Вергиния Янчева, която е страхотен фотограф и супер готин човек, която ми направи снимките и на която май така и не благодарих през блога. Силно я препоръчвам, ако си търсите добър, млад, усмихнат и много енергичен фотограф. Трябва и да се извиня, на хората чиито обаждания не успях да отговоря по една или други причина. Съжалявам.
Иначе на едно интервю ме попитаха как се виждам след пет години. Най-искрено отговорих, че не знам. Днес не съм там където бях преди пет години. Не съм и там където тогава си мислех, че искам да съм. Не знам къде искам да съм. Знам, че искам да ми е интересно. Искам, това което правя, да ми носи баланс. Искам да мога да улавям the next best thing. Знам, че съм утопист, спокойно.
А иначе the next best thing е тук и в него има звезди. Stay tuned, скоро ще ви кажа повече. :)