По света се случват много грозни неща. В България също. По принцип, всяка година. Тази не прави изключение.
От известно време ние бяхме спрели да се дразним — на някои от нас им се родиха деца, улегнахме някакси. И затова подминавахме с махване на ръка и новата спортна зала в София, и новия Музей за тоталитарно изкуство, и проекта за Витошка, и Mtel, Топлофикация, ЧЕЗ, ЦИК и Вежди Рашидов, и сриването на еврото.
Обаче сега, току преди Коледа, се случи нещо, което ни извади от буржоазната летаргия и ни припомни какво значи здравословно да се ядосаш. Ама много да се ядосаш.
На 16 декември, със заповед на Министъра на културата, бе дисциплинарно (!) уволнена директорката на Института за паметници на културата доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова.
Едно на пръв поглед незначително събитие. Поне ако го сравняваме с кризата в Евросъюза или със стачката на БДЖ, нали?
Обаче е проблем.
Предисторията
На 23 ноември доц. Кандулкова участва в предаването Открито на Валя Ахчиева по БНТ. Поводът е фасадната намеса на сграда – паметник на културата в центъра на Бургас.
Ако имате време, изгледайте предаването. Ако не, накратко: сградата е превърната в тотална гротеска със смешен алуминиев винтванг и мутренски декорации по фасадата на първия етаж, където под наем се помещава заведение.
Оказва се, че Институтът за паметници на културата не е дал разрешение за фасадната намеса, а само за вътрешното разпределение. Кандулкова вади и цитира документи от архива. Министерство на културата обаче е дало различно становище. През главата на своя експертен Институт.
Уволнението
На 15 декември Вежди Рашидов подписва заповедта за дисциплинарно уволнение на Директора на Института за паметници на културата Йорданка Кандулкова с основен мотив, че подронва авторитета на своя работодател (Министерството) като изказва позиции, различни от официалното становище на Министерството.
Както и че:
“г-жа Кандулкова не е уведомила министъра на културата и същевременно е изразила становище по въпрос, който не е в нейната компетентност”.
Тук вече сме без думи.
Защо се ядосахме
- Защото е много притеснително, когато висш служител на държавната администрация е уволнен, защото е изказал собствено експертно мнение.
Как тогава може държавната ни администрация изобщо да работи, ако служителите живеят в страх да изказват мнения, камо ли да действат (тя не работи де). - Защото арх. Кандулкова е един от малкото висши държавни служители (ние не познаваме много такива), за които със сигурност можем да твърдим, че е неподкупен и компетентен.
- Защото Институтът за паметници на културата наистина имаше късмет да случи на качествен началник, за пръв път от няколко десетилетия, през които тази институция беше подложена на корупционен натиск и оплетени бизнес интереси и, естествено, реномето му пострада. Кандулкова тръгна да поправя нещата във вярната посока. Явно вярната посока не е удобната.
***
Междувременно всички служители на НИНКН (както е официалната абревиатура на Института за паметници на културата) написаха писмо, с което протестират срещу уволнението. Рядко се случва всички служители да се застъпят за уволнения си пряк ръководител с риск за собствените си работни места.
Оттук насетне?
Не знаем, наистина. В крайна сметка и Захарна фабрика се срути, и САМСИ го построиха, откриха и сега си стои празен.
Вероятно Кандулкова ще успее да осъди Министерството за направомерно уволнение, но никога няма да се върне на работа.
Но ако в Минитерство на културата съумеят да се справят с вътрешните си лобистки и корупционни проблеми и все пак възстановят Кандулкова на работа, а тя на свой ред се съгласи да се върне в Института и всичко продължи към все по-добро и европейско бъдеще за родните ни паметници на културата — е тогава наистина ще повярваме, че по Коледа се случват чудеса.