Преди време, може би даже не веднъж, ви разказвах за това колко е важно да опишете колкото се може по-подробно всички дейности в договора още преди да започнете да проектирате. Колко е важно да отстоявате исканията си и да се преосигурявате, за да не се окаже, че накрая сте се блъскали само за да да провери някой какво може да се получи на имотчето му.
Всичко това е така, но има още една важна подробност. И тя се казва “допълнителности”, или “паразитни дейности” - и двете понятия са измислени от мен и не знам доколко са точни. По-скоро някои биха ги дефинирали като авторски надзор или мениджмънт. Когато става въпрос за малък обект - например къща - е сравнително приемливо да се набутате с време, но с ясната идея, че инвестирате времето си в по-качествено изпълнение на обекта ви или пък в дългосрочни взаимоотношения с инвеститора, възложил обекта. Но когато става дума за нещо по-голямо - хотел например… нещата могат да излязат извън контрол.
Винаги при строителството на какъвто и да било обект възникват въпроси. Винаги, независимо колко детайли сте дали и дали сте дали визуализации на всяко едно кътче от сградата. За това и се подписва договор за авторски надзор - за да може в случай на някакви неясноти, архитектът да отива на място и да ги остранява. Което, разбира се, струва не малко пари, но така или иначе разрешаването на проблеми никога не е безплатно - дали ще е преди или след предаване на проекта - няма значение. Но тук е разковничето - за авторски надзор в най-честия случай се сключва отделен договор от този за проектирането. Ако архитектът не желае да упражнява такъв -дава съгласието си възложителят да си наеме друг архитект. И това не може да окаже влияние върху договора за проектиране и да бъдат търсени неустойки по него в случай на отказ за авторски надзор. Но всъщност задълбах повече от необходимото в темата. Това, което искам да кажа, е че архитектите, които проектират дадена сграда, се чувстват длъжни след това да я наблюдават отблизо при строителството. Дотук нищо лошо - даже похвално, но понеже доста от инвеститорите (особено оцелелите и действащи в момента на пазара) са много умели бизнесмени, изцеждат всяка капка пот, която могат да получат срещу парите си, а в някои случаи и доста повече. Съответно използват преимуществото си на “работодател”, който от време на време намеква (или натъртва), че може да си смени “работника” по всяко време, защото гладни архитекти - колкото щеш. И какво се получава като резултат - в един исторически момент архитектът вдига телефон 24 часа на денонощие, 7 дни в седмица и се превръща в отряд за спешно реагиране. Все по-често се появяват искания от сорта - дай ми количества на еди-кое-си СПЕШНО за утре; дай ми спецификации СПЕШНО за довечера; дай ми интериор СПЕШНО за след 2 часа. Повечето дейности от които - изобщо неупоменати в договора. А не вдигнеш ли телефона - тежко ти и горко; за справка - вижте по-горе изречението за гладните архитекти. На всичкото отгоре в голяма част от случаите възложителят изобщо или почти не оценява огромното количество работа, която вършите, а напротив - забелязва и най-малката грешчица и е готов да ви сменя дори при незначителни пропуски.
Има опасност да ме разберете погрешно. Винаги има нужда от авторски надзор; не искам да кажа, че трябва да се абдикира от това задължение. Но най-погрешният начин авторският надзор да се случи, е да се угажда за всяко едно нещо. Архитектите за това са архитекти, а не персонални асистенти, защото са добри в творчеството и в управлението на проектирането (образно казано), а не в тичането по чужд график. Ако някой очаква същите архитекти, които са създали гениална визия и уникална сграда да менажират прецизно до най-малката подробност строителството - просто не са познали. Това са две функции за два различни типа хора - обяснявах това наскоро. Затова моя съвет е: договорете всичко писмено от самото начало, дори авторският надзор. Ако не знаете как точно - задълбайте се малко, прочетете наредби, типови договори и прочее документация в КАБ. За всяко едно допълнително нещо давайте оферта и срок, не поемайте работа безропотно - просто дайте ясна заявка за това, че вашият труд струва пари и изиква време. Дай ми спецификации? - Да, разбира се, но за толкова пари и след толкова дни. Веднага? Не може веднага; или пък - може, но за целта трябва да прекъсна друго, в което съм се съсредоточил, а съсредоточаването обратно в него ще ми коства време - средователно ще струва толкова пари, но х2. Дай ми количества? Избери ми тапети? Сметни ми колко е 23097 х 234? Ок - угаждайте, но на съответната цена и за съответното време. И никога не забравяйте най-важното - вие не сте работници, а архитекти; възложителят не е шеф, а клиент.