От известна марка бира се поинтересуваха от мнението ми за легедарния мъж у нас.
Първо въпросът леко ме обърка (мъж?легендарен?у нас?), после ми хрумваха всякакви клишета от сорта "да вярва в себе си", "да отваря врати", " да поднася цветя", " да чете мисли", "да пада на колене", "да пее шансони", "да пише поезия", " да организира изненади", "да лети", "да танцува степ", "да спасява котки от покриви", "да казва обичам те по 200 000 пъти на ден", "да готви", "да вижда в тъмното" и всички други неща, които женските списания твърдят, че мъжете са длъжни да правят.
А всъщност истината е далеч по-кратка и реалистична. У нас или по света, няма значение - легендарният мъж трябва да е смел. Ежедневно. Тогава не би имал нужда да си задава въпроса "Легендарен ли съм или не?". Легендарно просто.
