Във връзка с новия проектозакон за предучилищното и училищното образование и проекта за закон за детето, някои родители са силно притеснени от перспективата учители или социални работници да просвещават децата им по въпроси за сексуалността и репродуктивното здраве. Като човек, който навремето не е получил НИКАКВО домашно образование по тези въпроси, смятам, че за някои деца учителят или социалният работник може да се окаже най-адекватният източник на информация.
Разни родители имат разни притеснения:
- някои се страхуват от евентуално представяне на хомосексуалността, бисексуалността и транссексуалността като равнопоставени на хетеросексуалността;
- други се страхуват от пошло представяне на сексуален акт;
- трети се страхуват от представянето на бременността като нещо нежелано и т.н.
Аз лично смятам, че алтернативите на хетеросексуалността не могат просто да бъдат заметени под килима, че всички имаме още много да учим за тях и че трябва да го правим. По същия начин, знам, че нежелани бременности се случват, както и болести, предавани чрез сексуално общуване и вярвам, че е добра идея да бъдем наясно с тези неща и да можем да се предпазваме.
И аз, обаче, имам своите притеснения.
Като имам предвид качеството на учебниците и преподаването в училищата, не съм убедена, че децата непременно ще получат адекватно сексуално образование. Даже се притеснявам, че биха могли да бъдат объркани и травмирани. Но в същото време, същите тези деца са изложени на масирана атака от порноизображения, например – най-малкото от будките за вестници.
Освен това, струва ми се, че всяко дете стига до въпросите за сексуалността на различна възраст – по една или друга причина. Струва ми се нелепо да натрапваме сексуално образование на деца, които все още не се интересуват от него. Подходящата форма и подходящата степен на информираност също са различни за различните възрасти и индивиди. Тези съображения, разбира се, са валидни и за всички други теми от учебната програма.
В училище, обаче, няма как формата и съдържанието на учебния материал да бъдат индивидуализирани. Това е една от причините някои родители да избират домашното образование. Аз също бих го избрала, но не бих искала да отглеждам детето си в стерилна среда и не храня илюзията, че бих могла да го изолирам от всякаква информация “отвън”. Освен това, не мисля, че децата могат да научат всичко важно единствено от своите родители; смятам, че имат нужда и от ментори извън семейството. Най-малкото защото има неща, за които децата ни (колкото и да сме близки, колкото и да ги разбираме, колкото и да сме просветени) биха разговаряли по-свободно с други хора. Друг път, обаче, ще пиша по темата за липсата на задължително противоречие между домашното образование и максимата, че е нужно цяло село за да се отгледа едно дете.
Някога си мислех, че подходящият момент за начало на сексуалното образование е към 10-11 годишна възраст поне, но един ден шестгодишният ми син се прибра със спешен въпрос за “преватива” – докато играели край блока, децата попаднали на употребен презерватив и друг шестгодишен момък обяснил, че това е нещо, което си слагат жените. Тогава ми се наложи да изпратя сина си да си мие ръцете, за да спечеля време за обмисляне на обяснението. Обясних, че това е нещо, което си слагат мъжете ( и бях доста убедителна) … за да се предпазят от някои болести. Синът ми остана доволен и каза “Знаех си, че Иван не знае!”. Когато, обаче, реших да го просветя след 4 години, той ми каза, че вече е осведомен: “Нали ми беше дала един учебник по биология, когато исках да знам за мускулите” и сложи край на разговора. После, в шести клас се включи по свое желание в някакъв СИП по биология / здравно образование (?), откъдето със сигурност научи доста неща и прочете една купена от мен книга за пубертета при момчетата, която горещо ми препоръча, като сподели, че след като я е прочел се чувства доста спокоен, за разлика от свои съученици, които не са я прочели.
За мен не е никак лесно да взема решение, което да се превърне в закон за всички деца в страната. Ето защо не ми се иска въпросните проектозакони да се приемат набързо.
Filed under: образование, родители Tagged: Законът за детето, деца, образование, родители
