София е уникална с прекрасните планини, които я заобикалят. Няма друга европейска столица, където да има ски-курорт на 20 минути от центъра. Витоша, Люлин, Стара Планина, Лозенска планина – четири фантастични и много различни красавици приканват туристите през топлия сезон. А сега, когато има сняг? На повечето места е тихо и пусто…
Кучетата обаче нямат мърдане. Колкото и да е студено, колкото и да е тежко – те чакат на своя пост хората да дойдат и да донесат нещо за ядене със себе си. Животинките, които се завъртат покрай туристите през лятото остават да ги чакат там и цяла зима, изпостелели, гладни, премръзнали и самотни.
Често получаваме сигнали за кучета в беда по планините около града, а тази седмица имахме цели два такива случая наведнъж. При това странното е, че и двата пъти се отзовахме на сигнал за бременни кучета, пък се сдобихме със случаи за клиниката.
Спас може да ви е познат, ако ходите на Златните мостове. Синеокият добряк живее там от много години, изоставен е там отдаавна-отдавна. Той е мил, добронамерен и спокоен пес, свикнал на глад и лишения, слаб, енергичен и опериран от каквато и да е съпротива към хората.
Светльо го доведе с огромен, подут и миришещ на гангрена крак. Спас сигурно се е заплел в някоя тел или пък се е порязал на ламарина – защото раната му беше с много чист разрез. Той има страхотен късмет, че живее на такъв студ, защото в противен случай инфекцията щеше да се е разпространила вече по цялото му тяло.
Когато го вземахме мислехме, че ще си загуби крачето. Вместо това вече зашит, редовно промиван и на антибиотици Спас показа, че е направен от морени, не от прости камъни и оздравява. Лека-полека се оправя и се надяваме, че като качат малко тегло, той и неговата приятелка, която дойде само за кастрация, обезпаразитяване и ваксина, ще могат да си отидат обратно вкъщи.
Това момиче пък взехме от Лозенската планина. И нея намерихме по време на търсене за некастрирани бременни кучета по сигнал. Сама дойде. Получи името „Ради“, защото е толкова слаба, че на пипане е като радиатор – усеща се всяко едно ребро, всяко кокалче в тялото и…
Била е страховита гледка, когато се довлякла с последни сили до Светльо. Не можела до стои на крата си, падала на всяка втора крачка. А от коремчето и виси огромен тумор – гаден, грамаден, паразитиращ и върху малкото, което Ради има. Отпаднала, умираща, и въпреки това облизваща ръце и меко помахваща с опашка, Ради дошла при Светльо и му казала с един поглед – страхотно е, че те виждам, знаех си, че ще дойде Добър Човек и за мен, въртяла слабото си дупе тя сякаш това е най-хубавия ден в живота и.
Ради е настанена в клиниката на приюта, трябва да премине през няколко изследвания, тъй като отстраняването на толкова голям тумор може да бъде опасно, особено за куче в толкова крекхо състояние. Странното е, че госпожата просто си умира от удоволствие, отпусна се, спи като истинска мечка в клетката си и нищо не я тревожи. Размазва се на топлината, облизва си чинията до блясък, радва се като пале на човешката компания като я разхождат и изобщо – чувства се специална и много щастлива!