Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2012
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Няма да ви разказвам за екзотични, романтични или родни дестинации. Защото те винаги са възхитителни, непреходни и значими. Ще опиша при едно от европейските си пътувания – в най-населената и индустриална част на Германия - какво видях. И как ми се прииска и у нас да имат хората подобен усет, естетика и прозорливост.
В провинция Северен Рейн-Вестфалия селищата-малки и по-големи са разположени на недалечни разстояния. Изградена е чудесна инфраструктура, запазени и поддържани са стари сгради, замъци и всякакви забележителности, независимо с какъв исторически знак са белязани. Хората са ведри, усмихнати, спокойни.
В близост до Есен / европейска столица на културата за 2010 година/ се намира металургично предприятие, което от десетина години не е работещо и вместо да бъде нарязано за скрап или оставено на произвола на времето, предприемчиви и мислещи хора са го превърнали в Музей!
Отиваш- спокойно паркираш, купуваш си билетче и влизаш да опознаеш внушителните съоръжения на металургичния процес. В част от залите се запознаваш с различни музейни експозиции – от исторически до съвременно изкуство.
Помислено е и за отдих и освежаване на посетителите.
Ако пък сте любител-начинаещ или напреднал в карането на зимни кънки, може да пробвате завидна като размери и качество ледена пързалка, сгушена между отделните сегменти на някогашното предприятие.
Не е трудно, нали? Само хората трябва да притежават практичност и далновидност в своите проекти.
Отново в тази провинция, ако посетите Вупертал/ седалище на компанията, сътворила аспирина Bayer/, може да се отбиете и да опитате „жива бира”, но не в обикновено заведение, а в сграда, в която някога е имало голям басейн и кула за скачане.
Може да видите и макет на известния над 100-годишен монорелсов ”висящ” трамвай, който продължава и до днес да превозва гражданите живописно над река Вупер – очарователно и без задръстване.
Днес това просторно съоръжение може да побере над хиляда човека, като духът на някогашната сграда е запазен, а има и достатъчно място за инсталациите за производство на собствена марка бира.
А нима не са могли просто да разрушат и да построят ново съвременно заведение? Разбира се, че е било възможно, но ефектът нямаше да е същия – съхраняваш частица от архитектурното минало и добавяш новаторски замисъл
Подобни приятни изненади предлагат и безчетният брой старинни сгради и замъци, в чиито просторни и впечатляващи помещения има невероятни и различни по вид изложби, а ниските и подземни етажи са обикновено магазини за сувенири или „рицарски” заведения.
Потопявайки се в автентичната атмосфера на миналото, избистряш в себе си смисъла на човешките сътворявания. Колко е добре, когато има приемственост и далновидност. Колко е добре, когато оставяйки пари за билетче или бакшиш си убеден, че тук не е водещо комерсиалното човешко качество, а задължението на поколенията в опазване, съхраняване и предаване на човешките творения.
Автор: Румяна Стоянова
Снимки: Румяна Стоянова
***
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com - “Къде бях? Какво видях?” 2012 е подкрепен от
Александър Тур – екскурзии, почивки, самолетни билети, хотели, круизи