Лидия Стайкова: Централно планиране в … образованието

Преди повече от 20 години България се отказа от централното икономическо планиране. Предполагам, че една от смислените причини е фактът, че повече глави мислят по-добре от една. Един човек (или комисия) може да е най-гениалният и добре образованият в страната, а освен това и пълен с добри намерения. Въпреки това, той си остава човек (група от хора), т.е. същество (група) с ограничени възможности да обхване голямата картина в пълен детайл.

Никой не е застрахован срещу грешки, но някои грешки струват много по-скъпо от други. Когато претендиращият да бъде всевиждащ и всемогъщ сгреши, грешката му разтърсва цялата система, а пораженията може да се окажат непоправими, така както се оказва непроменим фактът, че сме носили всички яйца в изпуснатата кошница.

Имаме ли алтернатива? Кой би могъл да се справи по-добре от най-гениалния всевиждащ и всемогъщ? Отделните, малки като мравчици хорица, които може дори да не знаят за съществуването на Голямата Картина. Всеки малък човечец има право да опита сам да реши по най-добрия начин мъничката си задачка. Неговата малка грешчица няма да събори Голямата Система, но пък неговият успех може да се окаже заразително добър пример. Ако спечели, покрай него ще спечелят и други. Ако изгуби, ще изгуби само себе си.

В образованието имаме лесни за разпознаване модели на провал, които засягат цялата система и се възпроизвеждат вече от години. Липсва ни, обаче, свободата да откриваме, създаваме, ескпериментираме. Иновативността и съзиданието не се “спускат” със закон, рамки, изисквания и конкретни предписания. Те просто се раждат там, където има свободни пространства за това.

У нас, обаче, такива пространства няма. Министерството на образованието решава какво и как да се учи от всички.  Домашното образование е извън закона, а частните училища са задължени на спазват изискванията на Министерството, така че по съдържание на учебните програми не се отличават от публичните. Учебните програми, пък, са толкова “гъсти”, че никой не може да си позволи да експериментира кой знае колко с методиката, понеже просто трябва да препуска през учебния материал.

Аз бих искала да има повече разнообразие, за да отговори на разнообразните нужди, а също и за да се родят повече добри образователни идеи.  Държавата, обаче, бърза да приеме новия закон за училищното и предучилищното образование, въпреки че повече от 1 000 загрижени за българското образование вменяеми възрастни от известно време настояват за отсрочка, по време на която да се състои обществен дебат.

Аз, обаче, няма да се откажа лесно от идеята, ако ще и новоприетият закон да е в пълен разрез с нея Ако за вас темата е интересна  и важна, посетете линка в края на предния параграф.