При мен започна с една мека торта. "Искам мека торта". В два през нощта. Сюрреалистичен принцески каприз. То си имало обяснение. Започнах да надушвам миризми през 5 стаи, бях като детектор - кофа с половин пиле, три цигари и обелка от ябълка на 3,8 метра вдясно. Изтръпваха ми ръцете и краката - реших, че е някаква настинка. После разбрах. Тестът само потвърди това, което вече знаех. Тъкмо бях напуснала омръзналата ми вече работа. Исках да сменям бранша. Е, смених го:-)
Само месец след като бяхме си го пожелали в една хотелска стая в Барселона. Направо летиш. Идва ти да разлепиш плакати навсякъде със снимката от първия ехограф. Изчетох всичката литература с кореми на корицата. Коя сполучлива, коя недотам. Установих, че има "бг мами", форуми, клубове и какво ли още не. Споменавала съм, че никога преди това не бях влизала имагинерно в ролята на майка. Никога не съм мислила имена, не съм си представяла евентуални деца, не съм се просълзявала при вида на детски дрешки. Бях малко темерут в това отношение.
Първите три месеца дежурях в тоалетната, гледах телевизия и спях. Пиех айрян и тоник с литри - неща, за които не бих се сетила в нормално състояние. Никакво такова, все още не знаеш какво се случва. Радваш се, ама не съвсем. Гледаш една точка на монитора, чуваш сърдечен ритъм, seriously?
Имах прекрасна бременност - без усложнения, не работех, време за всичко и всички, пръсках щастие наляво надясно. 4-ти, 5-ти и 6-ти месец са най-очарователните - вече не повръщаш, а още не ти тежи. Навъртяхме толкова километри с тумбак, че всички ме мислеха за луда. Не можех да спя и гледах по нощите Discovery - Deadliest catch. Изключително подходящо за развълнувани хормони, и досега ми е любимо. Почти изтърбуших един диван от седене. Качени килограми - над 20. Равномерно разпределени, почти незабележими (уж). Много разходки.
С всеки изминал месец радостта нахлува все по-силно, страхът също. Ще се справиш ли, ще е хубаво ли, ще можеш ли да отстъпиш първото място, ще се промени ли всичко. Да, променя се. Все едно всичко започва отначало. И е много по-хубаво от преди.
Бременността не е болест, животът си тече. Крайните ограничения и прекаленото вглеждане в детайлите не водят до нищо добро. Природа. И без нашата постоянна намеса се справя.
От самото начало знаех, че ще е момиче. Ехографът не ме изненада, бях сигурна. Не си я представях, само се молех да си има всичко и да е добре. Притежаваше крайно остри петички, които направо ме разбиваха от ритници. Когато се роди, първото нещо, което исках да целуна бяха те:-)
Не се взимах прекалено насериозно, не исках да втълпявам на всички колко съм важна, защото нося дете. Ходихме по концерти, плажове, скали, реки, страни, гости - всичко както преди, с лека доза предпазливост. И огромна доза щастие. Реставрирах бюфет, правихме ремонт, преместихме се на новото място. Всичко в последния момент. Шегувахме се, че ще родя в някой кашон:-)
Последния месец се молех да успея да си лакирам ноктите на краката преди раждането и да не се налага да си купувам палто за бременни. Вътрешно знаех, че всичко ще е наред. Дори не успях да се притесня като хората. Накрая всички стават адски досадни, защото не помнят датата на термина и непрекъснато питат "Ама ти няма ли да раждаш?!". Странни хора.
Тези девет месеца значат толкова много. Осъзнаваш го после. Когато можеш да визуализираш съществото, с което си свиквал и си обичал несъзнателно. Онова с острите петички, което не те оставяше да спиш и ти образуваше киселини. Онова, което ще те промени дотолкова, че няма да се познаеш. За добро.
