Изпитвам смесени чувства към тази сграда, която ще ви покажа днес. Отново е от столичния Младост (ще кажеш, че криза няма и всичко живо строи като обезумяло). За да не ви изглеждам твърде черноглед, ще се опитам този път да съм максимално обективен и да ви обърна внимание както на достойнствата на сградата, така и на недостатъците. А вие сами преценете в коя категория ще я сложите.
Изчистена визия
Доста ме радва, че сградата е оставена в сравнително суров, почти минималистичен вид. Няма кичозни заигравки, няма заявка дори за частично навлизане в детайли, всичко е сякаш все едно от концепция директно е минало в технически проект. Като казвам навлизане детайли, имам предвид визията, не архитектурните детайли. Общо взето знаете - в повечето от случаите минималистичната изчистена визия изисква дори по-сложни архитектурни детайли, скриване на елементи (отводнявания, дограми и пр.)
Въпреки това, има и нещо, което ме смущава във визията. И това е различните фасади. Има три погледа, от които сградата изглежда по съвсем различен начин. Първият е погледът към основната фасада, обърната към Ал. Малинов: плътна бяла фасада с множоство симпатични изрязани в нея лентички. Къси, разпиляни лентички. Втората фасада е към Ляпчев - стъкло от до със сенници. Силно натрапчиви черни жалузи през цялата дължина. И ако на някой му се струва, че лентичките се връзват като концепция с жалузите, гледайки двете фасади едновременно, да ги погледне поотделно. Едната е линейна, другата е обемна. А третият поглед пък е абсолютно out of space. На това му казвам “загърбване” на неприятната гледка. Само дето неприятната гледка в случая е огромен блок на разстояние 10-15 метра, в който живее доста народ само около 30 годин преди да бъде започнат този строеж. И тези хора ще са принудени да гледат всеки божи ден красивата задна фасада с мазилки и комини. Това е втория важен крайпътен камък от днешния ми поглед към творбата на Амфион.
Градоустройствено
Новопостроената сграда е точно от юг и изток на съществуващия висок жилищен блок. И е в такава непосредствена близост, че се чудя как изобщо е взела разрешение за строеж. Всъщност - то е ясно как - при промяната на ПУП-а са заложени необходимите показатели, след което нататък всичко е било лесно. Много по-безболезнено минават такива неща само на хартия, а когато дойде моментът за строителство и хората виждат реално какво ги очаква, вече е късно за жалби, защото всичко е прието отдавна, а сроковете за обжалване са отминали.
Изпълнението
Крит си е Крит. Ни повече, ни по-малко. На всички ни е ясно, че големите строителни компании имат достатъчен ресурс да осъществят качествено и прецизно изпълнение на нестандартни и новаторски сгради. Имам предвид за България; то е ясно, че не са открили топлата вода, но винаги, когато се прави новаторска архитектура или айде да го кажем - рядко срещани решения - изпълнителите доста често не са наясно с нещата и се обръщат към архитектите за точни решения, каквито не могат да им бъдат дадени поради простата причина, че в един хубав момент архитектурните детайли преливат в детайли, предмет на инженерния дизайн и разработката им е предмет на дейност (и откриване и патентоване) на самите компании, които предлагат въпросните продукти и системи. Тогава изходите са два, впрочем - три. Или строителят си прави съчинения на място (некадърно), или наема чуждестранен подизпълниел (скъпо), или самият строител е компания с много специалисти и голям опит, която може да се справи със задачата в пълнота. Не, не си мислете, че правя реклама на някого. Защото веднага идва следващият въпрос: как като са толкова големи и добри и са направили такава хубава сграда, са допуснали такъв първолашки пропуск, като калните вади по бялата фасада? Може би е проектантски пропуск, не знам, но всеки третокурсник знае, че ако не сложиш первазче, откапка или каквото и да било - просто нещо да има, водата от хоризонталните повърхности подлизва и тръгва надолу по фасадата. А по хоризонталните повърхности се събира прах. Особено ако сградата е на натоварен булевард. И по фасадата започват на третия месец да си личат мърляви вади. Особено ако фасадата е бяла.
Осветлението
Оставих го за накрая, тъй като ефектното осветление ми е слабост напоследък. И защото мисля, че е една от доста силните страни на сградата в случая. Използвано е.. иска ми се да кажа пестеливо, но няма да съм докрай точен. Самата сграда е предпоставка за стегнато решение на ефектното осветление - всички отвори са подсветнати, доколкото съм запознат с диодни ленти в первазите, които светят към щурцовете на лентичките. Плюс подсветване на козирката на последния етаж. И всичко е шест. Става доста приятно за окото, както може да видите от снимките. Това което обаче не можете да видите от тези снимки, е че освен да преливат плавни цветове от единия към другия край на фасадата, са нагласени настройки, в които всички лентички светят в най-различни тонове, синьо, жълто, пембено, зеленикаво-жълтеникаво, оранжево и прочее. Че и мигат. Примигват. Почти в тон с наближаващите празници и коледните лампички за елха, купени от магазин всичко за 1 лв. Като че целта е била да се покажат всички цветове, в които може да свети една диодна лента (едновременно). Въпреки това оставам на мнението, че това осветление е доста свежо попадение, особено на фона на околните сгради, чието осветление е чисто функционално и няма никакви претенции за ефектност.
