С филма The Ides of March Джордж Клуни отново застава на режисьорския стол. Този път лентата е политическа драма, в която става въпрос за интриги и предателства. Младият и амбициозен Стивън подготвя политическата кампания на сенатор Майк Морис. Обаче колкото повече навлиза в голямата игра, той все повече започва да осъзнава, че политиката не е това, което си е представял.
Ако не сте детайлно запознати с римската история, то ще трябва да се допитате до имдб или друг trivia сайт, за да разберете значението на заглавието на филма. Оказва се, че Ides of March е всъщност датата 15 март – денят, в който е убит Юлий Сезар. Така вече имате необходимата информация, за да си представите за какво ще се разказва във филма дори и без да сте гледали трейлъра.
Всъщност интригата във филма е доста елементарна. Амбиции за власт, безскрупулни действия, хора готови да компрометират вярванията си – да, студен и реалистичен поглед върху политиката. Но това сякаш е всичко, което иска да ни покаже филма. Джордж Клуни вдига завесата, за да ни разкрие задкулисните игри, но в крайна сметка не ни показва нищо ново. Приказката, която ни разказва е стара като света. Или поне от времето на Юлий Цезар, както ни подсказва заглавието. Така филмът остава без послание, без въпросите, които трябва да ни провокират, без оригинална идея.
Единственото предимство на филма е прекрасния актьорски състав, воден от Раян Гослинг. Сред останалите в каста са Филип Сиймур Хофман, Пол Джамати, Мариса Томей, Евън Рейчъл Ууд, както и самият Джордж Клуни. И ако филмът не беше изпълнен от толкова солидни актьори, вероятно щеше да изглежда доста жалко на екрана. Освен липсата на интересни нишки в сюжета, липсват и интересни герои. Всеки от тях е изграден като клише от учебник – двуличен политик, съблазнителна стажантка, нахална репортерка. Действия и реплики се сменят, но зрителят лесно може да се досети къде ще го отведат. И въпреки че режисурата е доста стабилна, едва ли можеш да вземеш случващото се на екрана на сериозно. Филмът не е особено интелектуално предизвикателство, а след средата си по-скоро заприличва на мелодрама, отколкото на политическа драма.
Джордж Клуни определено върви в правилната посока като режисьор. Филмът му е гледаем и достъпен за широката публика, изглежда добре и вече печели някакви номинации. В крайна сметка обаче не бих могла да го нарека Клуни творец и произведението му – изкуство. Лентата не блести с нищо, която да я отлича след многото филми, заливащи съзнанието ни.