Първата история е за лудницата, в която щели да идват журналисти. Добрите доктори взели една кофа хапчета и обучили всички луди как да се държат с медиите. Хапче – урок, хапче – урок, хапче – урок, хапче – урок и така пълен курс по адекватно социално поведение. Когато дошли журналистите, всички обитатели на тихата провинциална лудничка се клатели в транс и с чисто от съмнения съзнание отговаряли на всеки журналистически въпрос с: „ние сме тук за наше добро“, „ние сме тук за наше добро“, „ние сме тук за наше добро“, „ние сме тук за наше добро“, „ние сме тук за наше добро“, „ние сме тук за наше добро“
Втората история е за Алиса, скитаща из страната на Чудесата. Алиса среща оная гъсеница, която пушела, защото се мислела за много мъдра, без да знае, че има пеперуда да става. И когато гъсеницата попитала: „Коя си ти?“, Алиса отговорила, че не знае. Знаела, като каква се е събудила тази сутрин, но от тогава се била променяла толкова пъти, че сега нямала идея коя е.