ОСМОМАРТЕНСКО БЛОГЪРСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, започнато от Пламен Петров
Моята майка е най-добрата майка на света.
Сигурна съм, или поне ми се иска, всеки един човек да е имал късмета на случи на майка. Майката човек не си я избира.
От дистанцията на времето се чудя как моята майка е издържала всичко, което й причиних.
Чудя се как не ме нахока нито веднъж.
Чудя се как успя във времена на страх да ме научи да бъда свободна.
Чудя се колко й е струвало да се бори за моето право да бъда себе си.
Чудя се как въпреки всичко продължава да ме обича повече от всичко (е, може би вече не най-много, защото има внуци).
Чудя се какво би станало, ако се бе опитала да ме превърне в това, което тя иска.
Чудя се за още толкова много неща.
Но моята майка винаги ми казваше: Избери сама.
В този ден искам да й кажа, че въпреки всичките бели, грижи и притеснения, които съм й причинила, нямаше да бъда себе си, ако нямах най-прекрасната майка на света. Моята майка. И колкото и странно да звучи, за мен тя винаги е била просто Руми. Моята единствена, любима и незаменима Руми.
Та Руми ми каза: Бори се за мечтите си.
И аз продължавам – къде успешно, къде с цицина на главата да следвам онова, което искам.
Честит празник на всички майки – обичайте децата си, вярвайте им, подкрепяйте ги и един ден ще се учудите какви прекрасни деца имате.
А децата, когато станат родители (по-умните може и по-рано), ще разберат какви прекрасни родители са имали.
Filed under: Мисли за живота Tagged: денят на мама, майка, мама ми каза..., мечти, осми март, родител
