Спомням си една забележителна случка от миналото. Направихме жалък опит да пробутаме свое кутре в популярното предаване „Господари на ефира“. Щеше ни се да напрвим такава една добра крачка за промяна на мисленето, че вкъщи човек може да гледа само породисто куче. Дълго ръчкахме, търсихме контакти, уговаряхме познати и най-сетне дойде дългоочакваният миг. В приюта дойдоха двама души от екипа на предаването – да изберат подходящо кутре. Отне им точно една обиколка сред 120-те бебета, които им предложихме, за да се върнат при нас разочаровани: „ама тук има само помияри!“. И си отидоха. И си купиха малко хъски от зоомагазин. Малко кученце направено само и единствено за пари, чиято майка живее в чудовищни условия и ще бъде развъждана без почивка, докато умре от изтощение… Но не е това темата тук.
Голяма част от българите рязко разграничават породистите от безпородните кучета: породистите – за вкъщи; безпородните – на двора или на улицата. Не им се сърдим – просто такова мнение се е наложило – твърде много години сме гледали само породисти кучета вкъщи.
Приют Богров е подслон за 500 кучета, които си нямат дом. Хората, които не са идвали при нас си представят сбириток от сиво-кафяви диви улични кучета, беснеещи и неосиновяеми. „Помиярчета“ – това им е етикетът и няма нищо странно. Докато хората са виждали много добри кокерчета или пък лабрадори, те рядко познават отблизо някое добро куче без порода, бездомниците остават невидими на своя тротоарен патрул.
Декстър
Този тук смешник беше изоставен при нас от собствениците си – бил неконтролируем. Тъй като е сладък и мил за дни се появиха кандидати за него и беше задомен. Новите му хора обаче подцениха нашите предупреждения и не можаха да се справят с него. Така Декстър се върна при нас.
Днес Декстър прави нов опит с Марияна Стоичкова. Този път обаче – с условие. Марияна и сина и подписаха специален договор с клауза, която ги задължава да работят с професионалист – нашия приятел Орлин Миланов, когото сме виждали да превръща истинска ламя в любезно пале.
Новините са чудесни – Декстър се държи отлично, много слуша, а семейството му се справя изключително добре с него! Поздравяваме ги за сериозното отношение и се надяваме да им върви все така.
Малкия Джон
Този тук пък е средноазиатецът Джони. Както често се случва в нашата практика – стопанинът на Джони починал, а безотговорните и жестоки роднини го изхвърлили на улицата. Каква е съдбата на едно такова куче? Един гигант с орязани уши на улицата? Щяха да го отровят или застрелят за отрицателно време.
Дори в момента в приют Богров има 3 Български овчарски кучета. Беше ни страх, че този добър срезноазиат ще си отвиси и той завинаги нежелан по клетките, но не бяхме прави. Джони беше харесан от Димитър Георгиев и вече си е вкъщи! Ще си има свой голям двор и никога няма да бъде връзван, както често му се е случвало преди. Благодарим на Димитър, че реши вместо другото куче, което избра да прибере у дома тази добра бяла мечка.
Габриел
Ето го и Габриел. Хъскито, за което получихме поне 30 запитвания и само двама истински сериозни кандидати. Красив, млад, здрав, но също така и много див Габриел е куче, което не може да се даде на всеки.
Затова го считаме за изключителен късметлия, че попадна във вниманието на Калина и Георги Ташеви. Стискаме им палци да ги радва много, те добре знаеха с какво се захващат и се представиха като много сериозни и отговорни хора. Надяваме се дивакът да се научи бързо на ред и дисциплина в дома им – той не е виновен, че е бил взет просто защото е красив и изпуснат безобразно от първите си стопани. Успех и на вас, мили хора!!!
Да, наистина е повече от прекрасно, че все повече хора избират да осиновят кученце без порода, животинче от улицата с не по-малко ярки качества от някой свой специално развъден за печалба събрат. Но в същото време недоумяваме над някои коментари, които срещаме относно хората, избрали някое от породистите ни кучета: „Еее, като са безпородни не ги искате!“ или пък „Взел хъски за без пари, че и се хвали!“.
Защо да бъдем расисти, мили приятели? Така, както не искаме хората да съдят едно куче, защото е безпородно, така не искаме и да му лепят етикет като има порода! Кучето си е куче. И то не знае какъв цвят е, колко е голямо, има ли баба с медали или няма. То знае само, че иска да има дом, да обича и да бъде обичано, нито повече, нито по-малко.
Габриел, Джони и Декстър просто имат късмет – да са родени в тяло, което се забелязва по-бързо. Това не значи, че са били по-малко нещастни, самотни, изоставени или страдащи без своите прекрасни осиновители. Това не значи, че тези кучета са безпроблемни и всичко около тях ще е цветя и рози, щом си имат порода.
Това СЪВСЕМ не значи, че хората им са „сноби“ или „претенциозни“ или каквото още им хрумне на „праведните“ им съдници. Просто тези кучета са „проговорили“ на тези хора в този момент. Дали е защото са имали подобно куче в миналото си, или пък много са обичали подобно куче, живяло при съседите – какво значение има? Нали е спасен живот, нали е осигурено щастие?
Бъдете много щастливи, мили осиновители! Независимо дали сте отворили сърцето си за куче или за котка, с порода или съвсем без хич – животът е живот, независимо какво тяло го носи и вие сте го спасили, протягайки ръка на едно отритнато и самотно създание!