Дълго се чудих да пиша ли, да не пиша ли вчера. За целофана и клишетата, включително онези, които карат толкова жени наоколо яростно да се бранят от етикета "феминистка", докато настояват на някакъв вид справедливост.
За клишето, според което всичко ни е наред, след като имаме жени министри, кметици, лекарки, професорки и т.н. За окарикатуряването на женските права, илюстрирани все с чинии и трактори.
Накрая се отказах.
Статията, която ще цитирам днес, на девети март, говори по-красноречиво от мен, че не може всичко да е наред в една страна, където идеалът на "моделката" започва да се насажда от трети клас... а обществото няма грам чувствителност за връзката между модния бизнес като разклонение на сенчестия и елитната проституция.
Където няма законодателство в тази област. Която има голям и силно диференциран вътрешен пазар на проституция. И, пропорционално, извънредно голям износ на "жива стока".
Цитирам:
"За разлика от временно наетите в „периферията“, „вътрешният слой“ на агенциите се състои от момичета, които работят на постоянни договори. За набирането на тези момичета агенциите, участващи в пазара на луксозна проституция, полагат специални усилия. Основният механизъм са конкурсите за красота, които се провеждат поне веднъж годишно в големите градове на страната. Събитието много активно се рекламира в целия район, за да бъдат обхванати и малките населени места. Основната цел са момичета на 15–16 години, но често се включват и по-големи. На избраните като задължително условие се поставя преместване в „школата“ на агенцията, като всички разходи се поемат от нея. Мотивът е, че момичето се нуждае от тренировки и образование, за да може да се развие и направи кариера на манекен.
От проведените интервютата става ясно, че подобни предложения се приемат като възможност за получаване на изключително висок социален статут. Дори за семейства с много добро социално и материално положение този тип кариера се приема като суперстатут. Не е ясно какъв е процентът на момичетата (семействата), които приемат предложенията. В подобни случаи се сблъскват консерватизмът на българското семейство и престижът, с който се ползват модните агенции.
Интересно е да се отбележи, че темата за риска от проституция в модните агенции почти не присъства в масовите представи."
Други начини на влизане на момичета - включително малолетни - са продажба (най-вече сред ромите), отвличане (бедни деца, деца от домове и други, които не могат да се защитят). Несъмнено другото клише - за възможния избор единствено между пуританството и пълното отсъствие на каквато и да било регулация, да речем, в достъпа на порнографията до визуалното пространство на ежедневния живот (в супермаркети, по билбордове, сергии и пр.) вдига дотолкова прага на търпимост, че под него може да мине слон.![]()
За клишето, според което всичко ни е наред, след като имаме жени министри, кметици, лекарки, професорки и т.н. За окарикатуряването на женските права, илюстрирани все с чинии и трактори.
Накрая се отказах.
Статията, която ще цитирам днес, на девети март, говори по-красноречиво от мен, че не може всичко да е наред в една страна, където идеалът на "моделката" започва да се насажда от трети клас... а обществото няма грам чувствителност за връзката между модния бизнес като разклонение на сенчестия и елитната проституция.
Където няма законодателство в тази област. Която има голям и силно диференциран вътрешен пазар на проституция. И, пропорционално, извънредно голям износ на "жива стока".
Цитирам:
"За разлика от временно наетите в „периферията“, „вътрешният слой“ на агенциите се състои от момичета, които работят на постоянни договори. За набирането на тези момичета агенциите, участващи в пазара на луксозна проституция, полагат специални усилия. Основният механизъм са конкурсите за красота, които се провеждат поне веднъж годишно в големите градове на страната. Събитието много активно се рекламира в целия район, за да бъдат обхванати и малките населени места. Основната цел са момичета на 15–16 години, но често се включват и по-големи. На избраните като задължително условие се поставя преместване в „школата“ на агенцията, като всички разходи се поемат от нея. Мотивът е, че момичето се нуждае от тренировки и образование, за да може да се развие и направи кариера на манекен.
От проведените интервютата става ясно, че подобни предложения се приемат като възможност за получаване на изключително висок социален статут. Дори за семейства с много добро социално и материално положение този тип кариера се приема като суперстатут. Не е ясно какъв е процентът на момичетата (семействата), които приемат предложенията. В подобни случаи се сблъскват консерватизмът на българското семейство и престижът, с който се ползват модните агенции.
Интересно е да се отбележи, че темата за риска от проституция в модните агенции почти не присъства в масовите представи."
Други начини на влизане на момичета - включително малолетни - са продажба (най-вече сред ромите), отвличане (бедни деца, деца от домове и други, които не могат да се защитят). Несъмнено другото клише - за възможния избор единствено между пуританството и пълното отсъствие на каквато и да било регулация, да речем, в достъпа на порнографията до визуалното пространство на ежедневния живот (в супермаркети, по билбордове, сергии и пр.) вдига дотолкова прага на търпимост, че под него може да мине слон.
