В понеделник ядох торта. Спечелена на бас. Че Кунева ще напусне НДСВ и ще направи нова партия. Новата партия още не е направена де, но опонентът ми призна, че нещата вече са очевидни. И ме попита откъде съм знаел предварително. А знаенето на тези неща предварително не е никак сложно. Или поне имането на мнение по въпроса. 
Помните ли някогашния митингов възглас “БСП е мафия”? Е, не е съвсем верен. БСП не е кадесарско-кагебистката мафия, а само един от изборните й инструменти. Стоката, насочена към “пазарния сегмент” на червените бабички. Доскоро този сегмент беше най-големият и продължава да е един от най-големите. Но по естествени биологични причини намалява с времето, и се налага да бъдат овладявани и други.
Напоследък все повече расте пазарният сегмент на хората, които търсят алтернатива на корупцията в България. Иначе казано, на същата мафия. Точно затова овладяването му е безценно за мафията. Едно, че няма по-сладка победа от поднесената на тепсия от заблудените ти противници. И второ, че след като ги разочароваш едно хубаво, ги отказваш от гласуването, тоест ги премахваш от дъската. По-добра далаверка просто няма как да има на политическия пазар.
Овладяването се прави, естествено, чрез партии-фантоми, подчинени на кукловода. ДПС например открай време е такава партия, профилирана към етническия вот на турци и донякъде помаци. (Напоследък кукловодът поизпусна конците й, и ги хвана Ердоган, но пък той се оказа на конците на Западна Европа. А Западна Европа има изгода да ни съсипе колкото примерно САЩ имат изгода да съсипят Калифорния или Флорида. Нито НАТО й е потенциалният враг, нито Европейската общност й е конкурент в играта на империи. Така че това лично мен не ме безпокои.)
Друга партия-фантом на конци беше НДСВ. Създадена да служи за сцена и едновременно с това пранга на амбициозния и лаком Симеон, НДСВ бързо показа, че е способна да впрегне анти-мафиотския вот в полза именно на мафията. Симеон бързо беше поставен под контрол и чрез други средства, но междувременно мафията оцени колко сладко е противниците й да работят за нея. А когато видя какво стана с НДСВ впоследствие, и как се отрази това на доста от противниците, схемата сама се нарисува.
Правят се няколко (оптимално две-три) партии-бушончета, които развяват енергично знамето на борбата срещу корупцията и мафията. Влизат в парламента (ако успеят), и почват да служат там на мафията. На следващите избори, естествено, са политически трупове, но вече са подготвени следващите еднократни бушончета. След като НДСВ изгоря като бушон, бяха приготвени Яне Янев и Ковачки. Дадоха се едни “неизвестно откъде” дошли милиони за реклама, Яне успя да влезе, Ковачки – не.
Целта този път беше да бъде спънат лансирания от Западна Европа Бойко. С вкарването на Яне успяха – ГЕРБ се оказа без абсолютно мнозинство. Само че германците и французите се оказаха напълно способни да не си поплюват, и винаги при нужда от мнозинство намираха как да извият ръцете я на Атака, я ДПС, я на Яне да подкрепят ГЕРБ. Кадесарската мафия загуби законодателната и изпълнителната власт. Собствеността й върху медиите се оказа безполезна под бруталния натиск да не се играе срещу ГЕРБ явно. Загуби и президентството, и ако Плевнелиев не се окаже п***а, ще изгуби постепенно и съдебната власт. Ще си запази икономическата, но тя се крепи на олигарии и монополи, крепени и държани единни чрез държавните власти. Така че и тя ще е временна. Ако мафията не си върне държавните власти.
Поредните две бушончета, подготвяни отсега, са проектът АБВ на Първанов и бъдещата партия на Кунева. Така че ми е интересно да се опитам да предскажа ситуацията около тях.
Какво ще стане с АБВ все още не е ясно. Зависи основно от вътрешнопартийните избори в БСП тази година.
Доколкото мога да преценя Първанов, той няма да се спре пред нищо, за да си върне властта в БСП. Въпросът е дали ще има ресурсите да успее. От една страна, Станишев също е човек на Москва, но все пак не е главният й изпълнител в България – подкрепата му от североизток ще е доста по-слаба. От друга обаче, точно по тази причина може да получи значителна подкрепа пък от запад. Дали тази подкрепа ще тежи достатъчно в условията на БСП е доста съмнителен въпрос. Ще се види дни, може би часове преди изборите. Ако зад кулисите е натежал Първанов, последните дни / часове ще има видим масов прилив на партийна подкрепа към него. Ако е Станишев, приливът няма да е видим – печалбата му ще се разбере чак след преброяването на гласовете. (Никой, който познава Първанов, няма да смее да му застане на пътя предварително. Не мисля, че го вълнува през колко трупа ще мине.)
Как ще повлияе резултатът върху АБВ? Ако Първанов изгуби партийните избори, вероятно ще се заеме енергично с АБВ (въпреки че той лично може да се кандидатира и от БСП). Анти-корупционната, про-интелигентска и про-морална пропаганда ще е на макс. Познатите БСПартийни интелектуалци ще пропагандират за АБВ и от ютиите ни. Самият Първанов най-вероятно ще е на заден фон – или като “моралният стожер 10 години начело на България”, или дори името му изобщо няма да се споменава във връзка с АБВ. (Да не почнат неудобни въпроси какъв морал демонстрираше като президент, докъде докара България и т.н.) Целта ще е АБВ да се представи успешно на изборите.
(Разбира се, има го и шансът западните служби да му скръцнат здраво със зъби и АБВ внезапно да заглъхне, но идеята ми се струва малко в стил световна конспирация. Пък и на най-висшия руски резидент някъде трудно му се скърца със зъби, рискуваш война с цялото им разузнаване.)
Ако Първанов спечели изборите, вероятно целта и методите ще са точно същите, но може да не се провеждат чак толкова енергично. Той ще е зает с БСП, така ще АБВ ще трябва да го бутат марионетки, а на тях западните разузнавания ще им скръцнат със зъби доста по-лесно. Така че вероятно пропагандата ще е по-слаба и целта може да не се постигне. Ако нещата са особено зле, нищо чудно дори да видим някаква форма на взаимна подкрепа с партията на Кунева.
Помните ли как Бойко не подкрепи Кунева за още мандат като еврокомисар? И вместо нея издигна тотално недоразумение – не че му беше някакво, просто нямаше кого…? Причината беше проста. Твърди се, че Бойко е имал информация за кого всъщност работи Кунева. (Като се има предвид, че информацията е касаела предимно колко неприятна е за ЕС истинската афилиация на Кунева, не ми е трудно да се сетя и откъде може да я е имал.) Е, тя продължава да работи за пак същия човек. Всички финансови и властови ресурси, с които тя се надява да направи партията си, идват от него. Защото партията й е просто поредната му задача. Докато той се занимава с БСП и АБВ…
Партията на Кунева е още в морето, но тиганът на анти-корупцията и про-моралът й вече цвърчи от всички медии. И най-вече от тези, които най-енергично изнасят данни за корупция в ГЕРБ. (Не че данните не са истина, и няма и още – просто илюстрирам кой за кого играе. Но едно е “нормално като за Източна Европа” корумпирана партия, а друго е кадесарската мафия, насочвана от който ни смята за “потенциалния враг”. Разликата е като между грип и чума. Грипът е много неприятна и опасна болест, неоспорим факт. Но ако алтернативата е чумата…) Така че очаквам скорошно съставяне на партията и отлично уредена предизборна кампания. (И отлично финансирана зад кулисите – например привлякла голям брой популярни лица и щедро лансирана от медии и журналисти, понеже “им е много по душа с антикорупционната си и прозападна визия”.) Там поне нещата са ясни.
Ще успее ли да влезе в парламента? Никак няма да се учудя. Уви, достатъчно глупави сме, за да не се научим лесно на номера с еднократните бушончета. А кандидати за бушончета на мафията винаги ще има достатъчно. Още повече че това бушонче се очаква да има много добър търговски вид. Ако успее да подлъже достатъчно хора, нищо чудно да се опитат да го опазят дори за втори мандат – да крият колкото могат за кого работи и с кого гласува, и т.н…
Понякога глупостта ни като народ ме отчайва до степен да съм на границата да се опитам да организирам и аз политическа партия. Нямам си мафия, която да стои зад мен, така че надали изобщо ще набера гласовете да регистрирам партията, да не говорим колко подкрепа ще събера. Но това е без особено значение. Просто искам да знам, че поне съм опитал да направя нещо. Че поне не съм стоял със скръстени ръце… Че съм направил каквото ми е по силите политиката да не е серия торти за мафията и смърдяща гнилоч за честните хора. Пък каквото стане…
След това си спомням, че истинската промяна идва не от политиците, а от гласоподавателите. Че ако гласоподавателите са мислещи и действащи, легиони политици-измамници ще бъдат разкарани, а единиците честни ще бъдат избрани да управляват. И разбирам, че истинското ми място, където мога да бъда полезен най-добре, не е в политиката. То е сред хората. Да ги уча да мислят, да виждат какво се крие зад лъскавата политическа опаковка. Да вярват, че могат да подкрепят свястното, че имат силите да го издигнат да управлява.
И да не се боят да положат труда да открият свестните хора, да ги убедят да се кандидатират, да издигнат и подкрепят кандидатурите им, да им спечелят изборите. Много труд е, но резултатът си струва. Повече от всеки друг труд.