Имам чувството, че никога не ми е било толкова трудно да избирам! Но сама съм си виновна, защото можеше да ви помоля да ми разкажете какво сте яли на закуска, как сте прекарали Коледа или какви са плановете ви за Великден. Но не – от всичко на света – избрах любовно писмо.
За тези, които попадат тук за първи път пояснявам: с помощта на Logitch направих малка писателска надпревара: любовно писмо срещу подарък – Logitech MK 320.
Трудно ми беше – добре, че беше Иван да помага. Защото с любовните писма няма правилен или неправилен подход. Опитах се да реша кое ми харесва най-много, кое бих харесала ако бяха адресирани към мен. И не ми се получи. За това писмата ги оценявах по това колко минути плача, след като ги прочета. Между вчера, нощес и тази сутрин ми се събират едни 2-3 часа рев. Да, аз съм от тези романтичните, които плачат на филми, книги и както стана ясно – най-вече на любовни писма.
Последно писах нещо като любовно писмо в другия блог – много му се обяснявах на Александър. И преди съм му писала писма, но повечето ги късах или не ги пращах.
А аз за последно получих любовно писмо (по спомен, леко налучквам) май в края на гимназията или началото на студентските години. Все едно – отдавна е било.
Ако можех щях на всички ви да раздам подаръци – но в този случай подаръкът е един – Logitech MK 320. И така: може да сме имали различен подход и да сме оценявали подтиквани от различни импулси, но след дълго умуване с Иван избрахме победител.
Честито на Васи (vasilbaldjiiski). Ето и неговото писмо:
Любов във 200 думи, 101 клавиша, 2-ма души и 1мишка – защо не Ето и от мен 200.
Трябва да намеря 200 думи, с които да опиша тишината, когато те видях за първи път и да разкажа за онази усмивка, с която се съгласи да излезем след работа за „един малък коняк“. 200, в които да вкарам разходката от лифта до хотела, когато се чудехме дали ще завали и, по дяволите, колко беше красива, когато се смееше мокра от летният дъжд. Да потърся измежду всички, които си чула, само 200, за да вкарам часовете, когато мечтаехме за бъдещето и как ще си имаме магазинче за книги, кафе, чай, цветя и подправки, а в него ще влиза всеки ден старта госпожа от отсрещната кооперация за да купи цвете ,за бутониерата на мъжът си и как ще и подаряваме малко пакетче чай с надеждата, че един ден и ние ще бъдем като тях. Да изтръгна 200 думи за момента, в който излезе от родилното трепереща от упойката, а в ръцете ти нямаше никой, да опиша само с толкова, онези 26 дена, когато дъщеря ни беше в кристалната колибка наречена „кувьоз“ и чакахме всеки ден, стиснали една малка икона в хванатите ни длани. 200,в които да влезе смехът на дъщеря ни, когато излизаме тримата.
Ще пробвам с 2: „Обичам те“
Всички писма можете да прочете в коментарите ТУК. Само за сведение – не получих нито 1 във Facebook! Много плаках и на писмото на Нора – може би, защото преди време съм била на това място, на което е тя сега и някак ми е болезнено познато.
p.s. Много моля – ако ще хейтите и плюете, по-добре не си правете труда изобщо да коментирате. Благодаря предварително!