Жените над 30 – пълноценни, пълноусещащи се. Снимам, нося високи токчета, пиша (до премала), обувам кецове, смея се (Господи, не съм се смяла толкова дори в инфантилните си пубертетски години), разсмивам, погаждам номера, творя и оцветявам около себе си.
Oще мога да се изчервявам – от притеснение, от флирта в погледа на мъж, от комплимент... Предизвиквам собствената си смелост с въздух и вода. Преоткривам любовта към татуировките, с която се срещнах за първи път на 17 години. Още имам пеперуди в стомаха, мога да ги пускам да летят, мога и да ги успокоявам.Разумна съм и овладяна. Понякога. Луда съм, щура и правя глупости. Понякога.Преоткривам толкова нови неща, че се чудя какво изобщо съм открила досега. Появяват се разни жаби, но принцът си остава само един. Готвя по-добре от всякога. Запознах се с кълновете от алфа-алфа, брашното от лимец, суровите какаови зърна, тахана...
**********************************************************
Искам да съм на 5 и устните ми да са омазани с конфитюр от ягоди, който вари баба, а не с червило Night Plum, поръчано по каталог.
Искам да съм на 6 и за пръв път да тръгвам на училище, а не да гоня избягалите от училище, които пушат във входа на блока.
Oще мога да се изчервявам – от притеснение, от флирта в погледа на мъж, от комплимент... Предизвиквам собствената си смелост с въздух и вода. Преоткривам любовта към татуировките, с която се срещнах за първи път на 17 години. Още имам пеперуди в стомаха, мога да ги пускам да летят, мога и да ги успокоявам.Разумна съм и овладяна. Понякога. Луда съм, щура и правя глупости. Понякога.Преоткривам толкова нови неща, че се чудя какво изобщо съм открила досега. Появяват се разни жаби, но принцът си остава само един. Готвя по-добре от всякога. Запознах се с кълновете от алфа-алфа, брашното от лимец, суровите какаови зърна, тахана...
**********************************************************
Искам да съм на 5 и устните ми да са омазани с конфитюр от ягоди, който вари баба, а не с червило Night Plum, поръчано по каталог.
Искам да съм на 6 и за пръв път да тръгвам на училище, а не да гоня избягалите от училище, които пушат във входа на блока.
Искам да съм на 7 и да играя народна топка на двора, а не мен да ме разиграват като топка всеки път, щом имам вземане-даване с държавната администрация.Искам да съм на 8 и да се шляя до късно по улиците, а не да ме е страх да вървя късно и по тъмно към вкъщи.
Искам да съм на 9 и любимата ми дреха да е пепитена престилка, а не да отварям пълния гардероб и пак да нямам какво да облека.
Искам да съм на 10 и смятането да е любимият предмет, а не да пресмятам кой кредит как да покрия.
Искам да съм на 11 и мама да прави най-вкусната торта с маслени рози за гостите, а не да ги черпя с нискокалорични сладки.
Искам да съм на 12 и да викам приятелите си с пълно гърло пред къщата им, а не да пиша коментари във Фейсбук или да им звъня по джиесема.
Искам да съм на 13 и все още да нямам цикъл, а не да се превивам от болки всеки път, когато ми дойде.
Искам да съм на 14 и да целувам момче за пръв път, а не да си спомням за целувки, за които съжалявам.
Искам да съм на 15 и да прекарваме дълги часове с приятелки в кафето, а не да се уговаряме със седмици кога ще сме свободни, за да прекараме час заедно.Искам да съм на 16 и да спя с мъж за първи път, а не по препоръка на гинеколога и овулационния ми календар.
Искам да съм на 17 и тръпката от първата ми любов да е настояще, а не минало, научило ме да бъда предпазлива.
Но всъщност днес ставам на 18 (отново). Останалото е житейски опит.
