Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Невена Гюрова: Липсващият оздравителен план на ГОРУБСО Мадан и ОЦК Кърджали. Теоретични бележки

$
0
0
Писах, че в станалите скандални напоследък случаи с двете дружества на Валентин Захариев държавата в лицето на Националната агенция по приходите (НАП) не е упражнила основно свое правомо и задължение: да осигури защита на своите интереси и на интересите на работниците, както и в крайна сметка на интересите на предприятието като такова. Такава поне е идеята на член 607 от Търговския закон (ТЗ):
Чл.607
(1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника:
(2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.
Защо държавата може и би трябвало да открие такова производство - отговорът е в:
Чл. 607а
(1) Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Кой е неплатежоспособен, се разбира оттук:
Чл. 608
(1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
(2) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
(3) Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Подчертаният текст е основанието, на което НАП би трябвало преди повече от година да поиска производство по несъстоятелност за ГОРУБСО поради неплащане от 2 години на социалните осигуровки. И законът изрично го е записал тук:
Чл. 625
Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.
Ако някому е неясен подчертаният текст, пояснявам - осигуровките са публичноправно задължение към държавата, т.е. неплащането им е основание за НАП да подаде молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност.

Но несъстоятелността е първата стъпка, след това НАП е трябвало да се придвижи към производство по оздравяване, т.е. към съставянето на оздравителен план. Производството по оздравяване е част от производството по несъстоятелност и е включено в него. Основното му предназначение е кредиторите да се удовлетворят не от осребреното имущество на длъжника (т.е., не да разпродават на парче), а от приходите от неговата дейност (т.е., предприятието да продължи да функционира, за да се удовлетворят най-добре интересите на кредиторите и на работниците). Това е идея съвършено различна от осребряването.

За да се оздрави предприятието, трябва да се изпълнява оздравителен план. Планът може да предвижда и продажба на цялото предприятие или на част от него. Възможно е да се предвиди, че кредиторите ще станат съдружници или акционери като апортират вземанията си. Може да се уговорят и други способи за погасяване на задълженията – новация, опрощаване, даване вместо изпълнение. Планът трябва да се придружава и от пазарна оценка на имуществото. Утвърденият от съда оздравителен план е задължителен както за длъжника, така и за всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Той е задължителен и за онези кредитори, които са гласували срещу него и за онези, които не са присъствали на събранието на кредиторите.

Именно в изричната регламентация на този план виждам основната причина държавата в лицето на НАП да избяга от задължението си. Защото при наличие на оздравително производство (пояснявам за неразбиращите  - и несъстоятелността, и оздравяването минават през съда), е изключително трудно, да не кажа невъзможно собственикът да продължи да източна предприятието какъвто изглежда е случаят с Валентин Захариев).

Оставям настрана въпроса дали няма други, по-големи задължения на ГОРУБСО и ОЦК към НАП, защото за да установим, че държавата е абдикирала от отговорността си, е достатъчен потвърдения от управниците факт, че две години не са плащани осигуровките за ГОРУБСО. Вероятно задълженията са по-големи, защото когато властта поиска да принуди Валентин Захариев да продаде ГОРУБСО на Николай Вълканов от Минстрой по съвършено непрозрачен натиск го заплаши чрез устата на Симеон Дянков, че ще му прати всеобхватна данъчна ревизия.

Тук логичният въпрос е защо досега - 3 години власт на ГЕРБ - е нямало такава данъчна ревизия? Нима в Дирекция "Големи данъкоплатци не помнят, че обявеният данъкполатец №1 за 2006 г. Валентин Захариев се оказа №1 само по обявени, но не и по платени данъци. Дори аз, без специализирано образование, се сещам някак, че когато някой е правил нарушение, е хубаво да бъде проверяван по-чедсто от тези, които не са правили. Хеле, пък ако в момента е в нарушение (неплатените 2 години осигуровки). Но след като Захариев кандиса да гхързулне ГОРУБСО при неясни условия и по неясен начин на бившия мултак Кольо Вълканов, Дянков позабрави някак данъчната ревизия.

Защо, бе г-н Дянков? Защо не направите ревизия назад за 3 години за ГОРУБСО Вадан и за ОЦК Кърджали, не за да видим , че Захариев е далавераджия (ние си го знаем), а да видим вие какви сте ги (не)свършили?





Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Trending Articles



<script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>