изчаквам трите възрастни жени
с бастуни и бавни походки
да слязат на спирката
до площада със столичната библиотека
и сергиите с книги
пет нетърпеливи момчета
на тринайсет или четиринайсет
с прекалено къси подстрижки и черни кубинки
избързват
бутат последната жена
разминаваме се
удрят ме по главата
качват се обратно
трамваят тръгва
махам им да слязат
да поговорим за минута
плюят ме през прозореца
имам среща с приятел
за пет дни е в българия
как да му кажа да остане за по-дълго
↧
Стефан Иванов: съботен следобед
↧