Много се говори за скоростния трансфер на няколко млади лица от ДСБ към формацията на Меглена Кунева. Пълните си мотиви знаят само те. В крайна сметка политиката е освен друго и професия. Продължавам да подрепям ДСБ заради сериозните хора, които продължават да работят там. Докато Прошко Прошков и компания организираха трансфера си, останалите в партията продължават задълбочени дебати за основите на общественото ни устройство. Това са теми неблагодарни и отбягвани от всички. Именно това отбягване ни докара до сегашното състояние на България.
Дори и г-жа Кунева да има най-добро намерение да създаде дясно-либерален проект, бързият растеж на една формация без реална идеологическа база не може да не притеснява. Добре създаденият медиен образ не може да замести реалните политически позиции. Не можем да забравим лесно и че Меглена Кунева беше приемливото лице на тройната коалиция. Оттам до десният либерализъм пътят е дълъг и трънлив.
Нещата които чувам и чета от хора като Радан Кънев ме обнадеждажат, че в българската политика има хора, които защитават моите ценности: равни правила, лесен бизнес и конкуренция, лични свободи и човешки права. Това, а не личните нападки между Борисов, Сидеров, Първанов и Станишев е приоритет за страната. Политиката трябва да е сблъсък на принципи и визии, а не на компромати и обвинения. И да, съгласен съм че партията трябва да се отвори повече към хората от цялата страна. Всъшност не е толкова трудно. Това което е добро за нормалните хора в центъра на София в повечето случаи е добро и за хората в Сливен, Трявна и Несебър.