Напусналите "млади" (какви млади? хора към 40-те) не са проблем за ДСБ. Партията е показала, че не може да бъде разтърсена от личностови драми. Разбирам ги "младите" - омръзна им да се надяват, че чрез позициите си в ДСБ ще могат да постигнат някакви позиции в държавата, в управлението. Разбирам ги, защото по цял свят един от основните мотиви за включването на младите хора в партийно-политическия ортанизиран живот е стремежът към кариера в управлението. Но смятам, че водени от този стремеж, "младите" заложиха на губеща карта. Не само за своите, но и за повечето непристрастни наблюдатели те се показаха като елементарни кариеристи, които търсят успешна "ракета". В нереализираната още (но вече структурирана неявно) партия на Кунева също са наясно със същността на "революционното" им поведение. Присламчването не може да се скрие. Максимумът, който могат да постигнат е някакъв второстепенен пост, но само за ЕДИН от тях. И когато го разберат, ще почнат да се ядат и да интригатстват помежду си. А може и такъв пост да няма.
"Младите" се оказаха кадрова грешка на Костов. Неведнъж съм писала, че една от неговите сериозни слабости е кадровото неумение. Той няма усет за кадрите, инвестира в личности, потенциално дефектни от политическа гледна точка. И отгоре на всичко последен разбира за дефектите им, обикновено когато вече са нанесли политичесската вреда.
Мисля обаче, че има един млад, за когото Костов не бърка - Радан Кънев. Човекът е умен; прагматичен - но не до кариеристичното ламтене на "младите"; принципен, но не до фанатизъм; недогматик, отворен за новото (позицията му за правата на хомосексуалните, когато остана в малцинство в партията); самостоятелен и отговорен. Четете блога му "Записки на реформиста" и ще се уверите сами.
Радан е само едно име на причината да продължавам да съм привърженик на ДСБ. Голямата причина е, че ДСБ остана единствената партия в класическия смисъл на думата - изразява и представлява интересите на ясно дефинирана прослойка от електората: млади, високообразовани, дребни и средни бизнесмени, висококвалифицирани мениджъри, свободни професии; жители на София и на големите градове. Партия с ясен идеологически и политически профил, която не прави конюнктурни компромиси. Всички останали партии или са порочно заченати като изкуствени, конюктурни проекти; или деградираха до всеяден сбириток, с единствена смисъл и цел използването на властта за далавера на елита си.
Без да съм член на партията ДСБ, аз съм от нейния твърд електорат. Защото изповядвам ценностите й и приемам политиката й. Защато смятам, че в голямата политика трябва да има не само прагматика, но и принципи. Знам, че хората като мен са 12-15% и вероятността за самостоятелно управление е твърде малка. Реалистичното ми очакване е при бъдеща управленска конфигурация ДСБ да е малък, но ключов за принципни решения партньор. Обаче и да не стане това при следващото изборно разиграване, аз няма да се изметна от тях. Защото ТРЯБВА да има и принципи.
![]()
"Младите" се оказаха кадрова грешка на Костов. Неведнъж съм писала, че една от неговите сериозни слабости е кадровото неумение. Той няма усет за кадрите, инвестира в личности, потенциално дефектни от политическа гледна точка. И отгоре на всичко последен разбира за дефектите им, обикновено когато вече са нанесли политичесската вреда.
Мисля обаче, че има един млад, за когото Костов не бърка - Радан Кънев. Човекът е умен; прагматичен - но не до кариеристичното ламтене на "младите"; принципен, но не до фанатизъм; недогматик, отворен за новото (позицията му за правата на хомосексуалните, когато остана в малцинство в партията); самостоятелен и отговорен. Четете блога му "Записки на реформиста" и ще се уверите сами.
Радан е само едно име на причината да продължавам да съм привърженик на ДСБ. Голямата причина е, че ДСБ остана единствената партия в класическия смисъл на думата - изразява и представлява интересите на ясно дефинирана прослойка от електората: млади, високообразовани, дребни и средни бизнесмени, висококвалифицирани мениджъри, свободни професии; жители на София и на големите градове. Партия с ясен идеологически и политически профил, която не прави конюнктурни компромиси. Всички останали партии или са порочно заченати като изкуствени, конюктурни проекти; или деградираха до всеяден сбириток, с единствена смисъл и цел използването на властта за далавера на елита си.
Без да съм член на партията ДСБ, аз съм от нейния твърд електорат. Защото изповядвам ценностите й и приемам политиката й. Защато смятам, че в голямата политика трябва да има не само прагматика, но и принципи. Знам, че хората като мен са 12-15% и вероятността за самостоятелно управление е твърде малка. Реалистичното ми очакване е при бъдеща управленска конфигурация ДСБ да е малък, но ключов за принципни решения партньор. Обаче и да не стане това при следващото изборно разиграване, аз няма да се изметна от тях. Защото ТРЯБВА да има и принципи.
