откъс от статия на добромир григоров
за преведен на български роман
на милан кундера:
Съживяването на сюрреализма и неговата биография въвеждат в романа съдбовната мисия на Поета, Поетът „не е този, който пише стихове, а този – да си припомним тази дума! – който е избран да ги пише…” Затова Кундера се обръща към Рембо и неговото писмо, според което „всички поети са братя, а само брат може да разпознае у брата си тайния белег на общия им род.”
Кундера ще се връща по-късно към литературните предателства, когато в „Книга за смеха и забравата” ще напомни като автентично литературно събитие предателството на левия в убежденията си Пол Елюар. През 1951 г., когато властта в Чехословакия забавя екзекуцията на политическия затворник (сюрреалист!) Завиш Каландра, Елюар държи в ръцете си живота на чешкия поет-събрат, но се отказва от Братството в името на Идеята, поставена над всичко. Поетът сюрреалист умира – и ако в Прага е неговата физическа смърт, предателството спрямо литературното братство може да се случи навсякъде.