Защо мълча, защо аз премълчавам толкоз дълго,
за нещо очевидно, упражнено при игри симулационни,
но в чийто край ний, оцелелите,
във най-добрия случай бележки сме под линия.
За правото на първи удар аз говоря,
с който иранския народ би бил изличен,
поробен от фанфарон един,
управляван за ликуване организирано,
защото е заподозрян, че в неговите властови правомощия
е производството на бомба атомна.
Но защо си забранявам,
страната тази да назова по име,
която от години - макар и тайно -
със ядрен потенциал все по-голям сдобива се,
но който е извън контрол изцяло,
защото за проверка недостъпен е?
Всеобщото премълчаване на този факт,
на което моето мълчание е подчинено,
аз чувствам кат лъжа обременяваща
и натиск - наказание да чакам,
в момента, в който този натиск незачетен е;
присъдата „антисемитизъм” е нещо обичайно.
Ала сега, понеже от страната ми,
която зарад престъпления, отколе свои,
които нямат аналог,
лека полека се предлага и дори се обговаря,
повтаря се напълно делово, макар лъжливо да се декларира,
че репарации било това да се достави
една подводница за Израел,
специализирана в насочване
на бойни глави всеунищожаващи
натам, където няма доказателства да има даже
и една опасна бомба атомна,
но рискът се приема за доказан.
Аз казвам ви това, което трябва да се каже.
Но защо аз досега мълчах?
Защото смятах, че произходът ми,
с неизтриваемо петно обременен,
ми забранява да очаквам, че този факт е истина отявлена
за Израел, страната, с която свързан съм и искам да остана.
Защо едва сега го казвам,
на възраст и с мастило сетно:
Че ядрената сила Израел
на риск излага крехкия световен мир?
Защото трябва да се каже,
това, което утре би могло да бъде твърде късно;
а и понеже ние, като немци - достатъчно обременени -
бихме могли да станем преносители на престъпление,
напълно предвидимо, поради което наш’та съвиновност
не би се заличила с обичайни оправдания.
И да си призная: аз повече не ще мълча,
понеже лицемерието западно до гуша ми дойде
и при това и се надявам мнозина също от мълчанието да се освободят,
и причинителя на видимия риск да призоват
да се откаже от насилието, а също тъй да бъдат настоятелни,
да се допусне в двете страни от управляващите
контролиране – неограничено, постоянно,
на израелския ядрен потенциал и на иранските централи атомни
от страна на една инстанция международна.
Само така на всички - израелци, палестинци
дори на всички хора,
които враждуващи живеят един до друг в региона, окупиран
от безумие,
и в крайна сметка и на нас,
ще може да ни се помогне.
Превод от немски Теодора Георгиева
Гюнтер Грас
- - -
преводът е публикуван във вестник култура
където има и анализ