вчера приятел ми прати линк към статия
в която се обяснява че архивът на мишел фуко
състоящ се от повече от 37 000 страници
е обявен за национално съкровище на франция
миналата пролет друг близък човек ми разказваше
как архивите на боян пенев са изключително интересни
и най-вероятно никога няма да бъдат обработени
сетих се и за българския национален литературен музей
който всъщност заслужава време и внимание
макар и да е
по-обясними причини
невероятно слабо посещаван
различни приоритети и различни съкровища
за някои те клонят по-скоро към древното злато
други не се задоволяват с ценните метали и камъни
а включват и радикални в критиката си мислители