В последните няколко години фентъзито поде друга вълна. На хоризонта изгряха звезди от нова генерация. Вече в почти всяка книжарница може да намерите, преведени на български, имена като Скот Линч, Брандън Сандерсън, Патрик Ротфус и Джо Абъркромби. Без дори да се замисля, бих казал, че жанрът никога не е било толкова добър!
Пазарът вече е толкова залят от нови и нови заглавия, че на повърхността изплуват само най-добрите. Авторите всячески се опитват да избягат от клишетата, които съпътстваха фентъзи жанра в продължения на десетилетия. Оригиналността е новото мото и ключът към успеха. Дракони, елфи, орки и огнени топки – забравете за тях. Стегнатост на стила, циничност, почти научно обяснение на фантастичните елементи в света, не чак толкова зрелища, но много по-интересна магия, истински, човешки образи на героите, повече вулгарност и мрачен сетинг. Това са само част от новите стереотипи на жанра. Трилогията на Джо Абъркромби „Първият закон” е типичен представител на тази генерация. Това е поредица, която не разочарова.
Книгите от трилогията не могат да се четат по отделно. Те са толкова силно свързани, че за мен са просто една 1500 странична книга, разделена на три. И точно такава е композицията им. Първият том е уводът. Тя ни въвежда в един брутален и циничен свят, изпълнен с много несправедливост и нещастие. Запознава ни с героите, с човешки и пълнокръвни образи, с истински характери, такива каквито живеят в нашия свят. Нито един от тях не може да се определи като „добър” или „лош”. Именно героите са онази част на която най-много е наблегнал Абъркромби. Затова и не можем да минем без няколко думи за тях.
Сан дан Глокта е безспорно най-колоритният персонаж в поредицата и любимец на всички. Той е бивш победител в ежегодния Турнир по фехтовка и герой от войната. В последствие обаче попада в плен на врага. Държан и измъчван в продължение на две години, след сключване на примирие, Глокта се връща в родината си като куцукащ и увреден инвалид с извадени зъби. Безспорно най-циничното и саркастично копеле, което може да видите в жанра. Той работи като инквизитор с една единствена задача – измъчване на задържани с цел подписване на фалшиви самопризнания. Едно от най-добрите неща в книгата са именно саркастичните и самоиронични мисли на Глокта, които Абъркромби ни показва във всяка глава на инквизитора. Логън Девотопръстия (Кървавия девет) е шизофреничен варварин от севера. От една страна той е ветеран на бойното поле, който се опитва да стане по-добър човек, а от друга е безсмъртна машина за убиване, която унищожава абсолютно всичко по пътя си. Магус Баяз е нагъл магьосник, живял хиляди години. Той е древна отломка от миналото, която движи целия познат свят със своите машинации и манипулации. Тотално противоположност, дори пародия, на познатото клише във фентъзито „добрия, бял магьосник”. Магусите са древен орден, включващ 12 души, последователи на могъщ маг от историята. Джизал дан Лутар е представител на прогнилата аристокрация. Богат, красив, арогантен и много мазен. Добър фехтовач и участник в Турнира. Първоначално един най-противните герои, които сте виждали, но с течение на времето, както всъщност всички останали, търпи огромно развитие и промяна. Феро – безмилостна кучка, която е избягала от робство от Юг-а. Злобна и жестока, тя живее само за една цел – да си отмъсти. Това са само част от десетките уникални и неповторими личност, които ще срещнете в поредицата.
Действието се развива в т.нар Кръг на света. Доскоро Съюзът е най-могъщата политическа формация. Но с всеки изминал ден той все повече и повече пропада. Съюзът е управляван от малка група арогантни самозабравили се разглезени богаташи, които нямат абсолютно никаква реална преценка за обстановката около тях. А на върха на тази прогнила политическа вихрушк
а стои един полудял крал. Междувременно на север, където са непрестъпните степи от замръзнала земя, се надига гениалният пълководец Бетод. Самопровъзгласил се за крал на северняците, той е обединил всички „варварски” първенци и сега се готви за война със Съюза. А опасността не дебне само от севера - Междувременно на юг се разполага огромната империя на Гуркулите. Империята е водена от пророка Калул. Магус, също като Баяз, той е нарушил Вторият закон – ял е човешко месо, за да получи огромни сили. След себе си той води безчетните орди на гуркулите и армия от т.нар. ядачи - хора, които са се превърнали в човекоядци, за да придобият вечна младост, красота и свръхчовешки възможности. Както сами може да се досетите – краят на Съюза е близо. А кой друг може да го спаси освен древния магус Баяз и неговата славна дружина?
Приключвам до тук с историята, защото всичко останало би било спойлър. Ще ви разкрия обаче, че тя в действителност е много интересна и изпълнена с неочаквани обрати. Макар в първата книга развитието да тръгва протяжно, нататък набира сили. Втората част от трилогията - "Преди да увиснат на въжето" е безспорно най-добрата. Изпълнена с много екшън и действие, там се запознаваме по-подробно със света, историята и магията. Героите търпят голяма промяна, а главите със Сан дан Глокта носят истинско удоволствие. Там ставаме и свидетели на една от най-добрите обсади, които са описвани в художествената литература. Не липсват, разбира се, интриги, машинации и задкулисни игри. Третата, финална част, озаглавена "Последният довод на кралете", задържа досегашното качество, но не успява да го надмине, което е единственият й проблем. Третата книга е и най-изпълнената с действие и екшън. Там няма размотаване и пълнеж. Само война, магия, кланета и политически обрати.
Всички гореспоменати неща са описани с великолепния семпъл и стегнат стил на Джо Абъркромби. Колкото и бавно да е действитето на моменти, никога, ама никога няма да ви стане скучно. Защото авторът разполага с едно много важно и ключово качество – пише увлекателно и четивно. Дори с обем от по 500 страници, томовете се четат за две-три вечери всеки. Абъркромби непрекъснато се стреми да избяга от клишетата. И успява. Тази поредица е всичко, но не и стандартното фентъзи. Понякога дори оставаш с чувството, че бягството от клишетата е било самоцел на писателя. На няколко пъти в книгата се срещат откровени бъзици и закачки с класическите стереотипи на жанра, които предизвикват усмихва. Както сами може да се досетите, при творец като този чувството за хумор не липсва. Тук то е тънко, интелигентно и иронично. В интернет сравняват Абъркромби с Гай Ричи и Тарантино. Според мен тези сравнения са до голяма степен пресилени, най-малкото, защото киното и литературата са абсолютно несравними изкуства. Но, казано честно, асоциации наистина могат да се правят. Абъркромби е готин. Абъркромби е „cool”. И си му личи. Героите му са до един циници. Както каза някой – тук „добрите момчета” плюят по тротоарите и ритат бездомните кучета. Всяко действие в книгата е провокирано и обяснено. Нищо не се случва просто така. За всичко си има причина. И всичко си има свое противодействие и следствие. Абъркромби е човек на детайлите. Тук магията и фентъзито са просто за цвят. Иначе всичко останало е точно като в нашия свят – гадно и мръсно. На моменти изпълнено с надежда.
Поредицата, колкото и да е добра, има своите минуси. Все пак това е дебютът на автора. Като за начало действието в първия том е доста забавено. Това не беше проблем за мен, защото колкото и да не се случваше нищо, толкова и ми беше интересно. Друг голям минус е, че през всички 1500 страници Абъркромби можеше да разкаже повече за миналото и историята на света. Както и да ни разкрие за механиката на магията. Защото и двата фактора са много интересни. За съжаление, единственото, което научаваме, е от редките коментари и истории на Баяз. Като заговорихме за Баяз, между другото – според мен най-големият минус на поредицата. Безспорно адски дразнещ и досаден персонаж. В един момент разбираш, че ВСИЧКО в този свят се върти около него и неговите машинации. Че всички са под негов контрол. И това ядосва. Друг минус, който мога да изтъкна, е краят на втората част. Потресаващо тъп и глупав. Тук Абъркромби много се издънва и адски си му личи, че бягството от клишета му е фикс идея. Краят на практика обезсмисля иначе великолепния и без никакви забележки втори том. Нещата съвсем спокойно можеха да се развият по друг начин, без това да попречи по абсолютно никакъв начин на сюжета.
„Първият закон” на Джо Абъркромби е перфектна поредица. Авторът е млад и за първи път се занимава професионално с писане. Първите му три книги обаче със сигурност си заслужават. Те са увлекателно и интересно четиво. Четиво написано от интелигентен автор за интелигентни читатели. Тази книга за пореден път доказва едно - фентъзито отдавна вече не е жанр, чиито фенове са задръстени, дебели и пъпчасали нърдове, които четат, хванали меч в ръка и си представят как избиват Злото и спасяват света. Съвременното фентъзи е противоречиво, същевременно красиво и брутално, забавно и сериозно, интелигентно и просташко, приказно и цинично. Точно като нашия живот.
Съвременното фентъзи е написано елегантно, точно като „Първият закон”.
Оценка: 8.5/10
Прочетете още: Ревютата на Христо Блажев от блога Книголандия за книгите от поредицата "Първият закон" - "Гласът на острието", "Преди да увиснат на въжето" и "Последният довод на кралете"
Само в "Книга за теб" купете на специална цена цялата поредица.