Повече от 20 години у нас доминира погрешната представа за дясното като за либерализъм, включително и в неговата крайна либертарианска догма. И тази заблуда е обща както за десните хора, така и за левите им опоненти. Модерната християндемокрация е почти неразбираема като разбиране и като ценности. В неразбирането включвам и смешния опит на Надежда Михайлова (сега Надежда Неински) по времето, когато оглавяваше СДС, да му присади християндемокрация. Калкото тя я разбираше, толкова беше и успехът на това новомичуринско начинание.
Днес християндемократичните ценности се изповядват, макар неартикулирани, от ДСБ. И това е дълбокото основание на устойчивостта на партията. Както, за съжаление, и на малочислеността й.
В опит поне мъничко да разсея общественото невежество излагам тезисно основните принципи и ценности на християндемокрацията. Няколко души да ги осмислят - и ще има полза.
Популаризъм
За да могат да бъдат съгласувани интересите на различните сегменти на обществото, е необходимо да има цялостен поглед върху него. Провежданата политика трябва да обхваща интересите на колкото се може по-голям кръг хора, което като правило предполага политически центризъм.
Персонализъм
Човек има дадено му свише предназначение, следствие на което са неговите достоинства и права. - политически, граждански и социални. Човек има също така и потребности. Животът включва както това, което е дадено на човек от природата, така и взаимоотношенията му с другите хора. Затова за пълноценната си реализация човек се нуждае от свобода и въвлеченост в съобществото. Обществото и държавата служат на човека и съществуват, за да създават условията, необходими му за самореализация. Обществото и човекът трябва да са в състояние на органичен баланс и взаимно допълване. Залог за здравото общество е културата на взаимно уважение и взаимна отговорност.
Комунитаризъм
Земната мисия на човека е не в личната конкуренция с другите хора или в изпълнение на някаква механична функция под наблюдението на всевластната държава.; а в това да реализира себе си като член на естествените ядра на обществото: семейството, професионалната общности, регионите. Към тях се отнасят и органите, обединяващи представителите на работниците и на собствениците на частните предприятия (корпоративизъм). Тези ядра помагат за развитието на хоризонтални връзки между хората и за разшиляването на тяхната осведоменост за живота на обществото. Трябва да се защитава свободата, автономията и цялостта на тези образувания (социален плурализъм). Те не трябва по никакъв начин да стават инструменти за държавен контрол.
Общо благо
Общото благо е цел на политическата система, държавната власт и практическото използване на правата на всеки човек. То предполага справедливо преразпределение в името на всеобщото развитие. Човек е отговорен пред обществото за това как се разпорежда с правото си да е творец на своята съдба.
Солидаризъм
За постигането на интеграция и координация на действията в обществото е необходимо да има готовност на всички хора, групи и класи да проявяват отстъпчивост. Този стремеж към съгласие се мотивира от уважението един към друг и от взаимната зависимост. Насилствени мерки за подтискане трябва да се използват само за предотвратяване на отделните случаи на насилие, а не системно. Солидарността е необходима както на национално, така и на международно равнище: богатите страни трябва да помагат за развитието на бедните.
Единство на човечеството
Християндемокрацията е за честна международна търговия а справедлив мир и за опазване на околната среда. Земята (в смисъл планетата Земя) е обществено достояние. Пътят към световно съгласие е чрез диалог на културите и международно сътрудничество в рамките на транснационалните организации (като Европейския съюз).
Субсидиарност
Властта трябва да е колкото се може по-близо до гражданите: в компетенциите на структурите на по-високо ниво трябва да се включват само тези въпроси, които е невъзможно да се решат на по-ниското ниво. Обществото и държавата трябва да решават само тези въпроси, с които отделният човек не може да се справи. Този принцип се отнася към всички властни структури: правителство, партии, корпорации, профсъюзи, лидери на политически блокове, едри собственици и финансисти. Съответно транснационалните органи трябва да уважават суверенитета на отделните държави.
Ограничена държавна власт
Държавата няма право да налага ограничения върху справедливите изисквания на личността, обаче тя е длъжна да защитава едни членове на обществото от възможна вреда, свързана с частните интереси на други. Тя може да използва властта си само в тази степен, която е необходима за общото благо. Тя не трябва да решава задачи, отговорността за които лежи върху семейството, църковната община и другите обществени структури.
Демокрация
Има връзка между християнските ценности и демокрацията (политическа и социална). Гражданите трябва да имат правото да сменят властта по правов път и да оказват влияние върху процеса на взимане на политически решения. За това са необходими избори за представителните органи на власт, пълноценен надзор на едни видове власт върху други, политически партии, обществени дискусии и действаща в рамките на закона опозиция.
Социална справедливост
Всички хора по природа са равни и затова имат равни права на уважение и участие в живота на обществото. Особено внимание трябва да се отделя на тези, които страдат и са безсилни: бедните, бежанците, инвалидите. Недопустима е извънредната експлоатация. Християндемокрацията е за социална държава. Но тя е против продължителните помощи за безработни, защото хората са задължени да дават, в рамките на възможностите си, своя дял за икономическото развитие.
Социална пазарна икономикаЧастната собственост е необходима и законът трябва да я защитава. Невъзможно е пълноценното развитие на личността без да има свобода на избора на работно място и свобода на предприемаческата дейност. Но нито държавата, нито частният бизнес имат право на пълен контрол над икономиката. Икономическата дейност трябва да служи на хората, а не да ги подчинява. Демократичното изискване за контрол и отчетност се разпростира и върху частните лица, които са концентрирали в ръцете си власт и богатство. В задълженията на държавата е да развива чувството на взаимна отговорност на всички участници на пазара (в това число и отговорност пред бъдещите поколения) и да коригира несправедливите тенденции в търговията, конкуренцията и разпределението.
Християнска етика
Стремежът към съгласие, смирението, покаянието, търпимостта и прошката са не само лични, но и политически ценности. Политиката трябва да има морален фундамент. Обществените преобразования предполагат нравственото усъвършенстване на хората. В частност християнското разбиране на любовта и милосърдието предполага не само съчувствие към чуждите беди, но и великодушна щедрост.
![]()
Днес християндемократичните ценности се изповядват, макар неартикулирани, от ДСБ. И това е дълбокото основание на устойчивостта на партията. Както, за съжаление, и на малочислеността й.
В опит поне мъничко да разсея общественото невежество излагам тезисно основните принципи и ценности на християндемокрацията. Няколко души да ги осмислят - и ще има полза.
Популаризъм
За да могат да бъдат съгласувани интересите на различните сегменти на обществото, е необходимо да има цялостен поглед върху него. Провежданата политика трябва да обхваща интересите на колкото се може по-голям кръг хора, което като правило предполага политически центризъм.
Персонализъм
Човек има дадено му свише предназначение, следствие на което са неговите достоинства и права. - политически, граждански и социални. Човек има също така и потребности. Животът включва както това, което е дадено на човек от природата, така и взаимоотношенията му с другите хора. Затова за пълноценната си реализация човек се нуждае от свобода и въвлеченост в съобществото. Обществото и държавата служат на човека и съществуват, за да създават условията, необходими му за самореализация. Обществото и човекът трябва да са в състояние на органичен баланс и взаимно допълване. Залог за здравото общество е културата на взаимно уважение и взаимна отговорност.
Комунитаризъм
Земната мисия на човека е не в личната конкуренция с другите хора или в изпълнение на някаква механична функция под наблюдението на всевластната държава.; а в това да реализира себе си като член на естествените ядра на обществото: семейството, професионалната общности, регионите. Към тях се отнасят и органите, обединяващи представителите на работниците и на собствениците на частните предприятия (корпоративизъм). Тези ядра помагат за развитието на хоризонтални връзки между хората и за разшиляването на тяхната осведоменост за живота на обществото. Трябва да се защитава свободата, автономията и цялостта на тези образувания (социален плурализъм). Те не трябва по никакъв начин да стават инструменти за държавен контрол.
Общо благо
Общото благо е цел на политическата система, държавната власт и практическото използване на правата на всеки човек. То предполага справедливо преразпределение в името на всеобщото развитие. Човек е отговорен пред обществото за това как се разпорежда с правото си да е творец на своята съдба.
Солидаризъм
За постигането на интеграция и координация на действията в обществото е необходимо да има готовност на всички хора, групи и класи да проявяват отстъпчивост. Този стремеж към съгласие се мотивира от уважението един към друг и от взаимната зависимост. Насилствени мерки за подтискане трябва да се използват само за предотвратяване на отделните случаи на насилие, а не системно. Солидарността е необходима както на национално, така и на международно равнище: богатите страни трябва да помагат за развитието на бедните.
Единство на човечеството
Християндемокрацията е за честна международна търговия а справедлив мир и за опазване на околната среда. Земята (в смисъл планетата Земя) е обществено достояние. Пътят към световно съгласие е чрез диалог на културите и международно сътрудничество в рамките на транснационалните организации (като Европейския съюз).
Субсидиарност
Властта трябва да е колкото се може по-близо до гражданите: в компетенциите на структурите на по-високо ниво трябва да се включват само тези въпроси, които е невъзможно да се решат на по-ниското ниво. Обществото и държавата трябва да решават само тези въпроси, с които отделният човек не може да се справи. Този принцип се отнася към всички властни структури: правителство, партии, корпорации, профсъюзи, лидери на политически блокове, едри собственици и финансисти. Съответно транснационалните органи трябва да уважават суверенитета на отделните държави.
Ограничена държавна власт
Държавата няма право да налага ограничения върху справедливите изисквания на личността, обаче тя е длъжна да защитава едни членове на обществото от възможна вреда, свързана с частните интереси на други. Тя може да използва властта си само в тази степен, която е необходима за общото благо. Тя не трябва да решава задачи, отговорността за които лежи върху семейството, църковната община и другите обществени структури.
Демокрация
Има връзка между християнските ценности и демокрацията (политическа и социална). Гражданите трябва да имат правото да сменят властта по правов път и да оказват влияние върху процеса на взимане на политически решения. За това са необходими избори за представителните органи на власт, пълноценен надзор на едни видове власт върху други, политически партии, обществени дискусии и действаща в рамките на закона опозиция.
Социална справедливост
Всички хора по природа са равни и затова имат равни права на уважение и участие в живота на обществото. Особено внимание трябва да се отделя на тези, които страдат и са безсилни: бедните, бежанците, инвалидите. Недопустима е извънредната експлоатация. Християндемокрацията е за социална държава. Но тя е против продължителните помощи за безработни, защото хората са задължени да дават, в рамките на възможностите си, своя дял за икономическото развитие.
Социална пазарна икономикаЧастната собственост е необходима и законът трябва да я защитава. Невъзможно е пълноценното развитие на личността без да има свобода на избора на работно място и свобода на предприемаческата дейност. Но нито държавата, нито частният бизнес имат право на пълен контрол над икономиката. Икономическата дейност трябва да служи на хората, а не да ги подчинява. Демократичното изискване за контрол и отчетност се разпростира и върху частните лица, които са концентрирали в ръцете си власт и богатство. В задълженията на държавата е да развива чувството на взаимна отговорност на всички участници на пазара (в това число и отговорност пред бъдещите поколения) и да коригира несправедливите тенденции в търговията, конкуренцията и разпределението.
Християнска етика
Стремежът към съгласие, смирението, покаянието, търпимостта и прошката са не само лични, но и политически ценности. Политиката трябва да има морален фундамент. Обществените преобразования предполагат нравственото усъвършенстване на хората. В частност християнското разбиране на любовта и милосърдието предполага не само съчувствие към чуждите беди, но и великодушна щедрост.
