Зомби тематиката се превърна в абсолютна мания. Все повече и повече стават игрите, филмите, а вече и книгите, посветени на жанра. Бъзиците и шегите за зомби-апокалипсиса вече са неизменна част от интернет мемовете. Преекспонирането на жанра стана още по-голямо и с появата на сериала "Живите мъртви". Въпреки това първата мисъл на всеки, при чуването за продукт за зомби апокалипсиса, е една: сюжет няма или ако има е малоумен. Историята е до болка клиширана. В действията и съществуването на самите зомбита няма абсолютно никаква логика и обяснение.
Обикновено целият свят е заразен и нашите главни герои са групичка от хора, които се опитват да избягат, незнайно къде, режейки по пътя си зомби глави и барикадирайки се, от време на време, в някоя изоставена къща. Забравете всички подобни сценарии, защото „Z-та световна война” няма нищо общо с тях!
„Z-та световна война” на Макс Брукс не е поредната безмозъчна зомби история, а един великолепен пост-апокалиптичен роман. Това е една интелигентно написана хроника, която проследява най-жестоката и глобална война в историята на планетата. Макар книгата да се води „роман”, това определение не е много правилно. По-скоро става въпрос за сборник с разкази, свързани хронологично.
Историята накратце. Цялата планета е в безмилостна тотална война. Човечеството се бори за оцеляването си. Врагът са същества, които на практика не би трябвало да съществуват в природата – живите мъртви. Действието на „романа” се развива 10 години по-късно, когато войната е свършила. Човешкият вид е оцелял, но с цената на милиарди жертви. Един комисар получава задача от НАТО – да направи доклад за жертвите от войната. На практика цялата книга е част от този доклад. Десетки интервюта с оцелели – от най-простия селянин до вицепрезиденти и главнокомандващи на армията. Интервюта, които се правят във всяка една точка на света – като се започне от Русия, мине се през Китай, Япония, Ивицата Газа, САЩ и се стигне до Гренландия.
Макар различните истории да не са свързани помежду си, действието в „Z-та световна война” се развива хронологично и на няколко етапа. Авторът използва всяка една част, за да разгледа различни аспекти на човешкото, на цялата цивилизация.
В началото се разказва как се появява зомби епидемията. В тази част на книгата Макс Брукс разкрива онова качество на хората, които винаги си мислят, че щом нещо не би трябвало да съществува, значи наистина няма начин то да съществува. Именно наивността на населението и всяческите опити на правителствата по целия свят да прикрият идващата заплаха стават причина за войната.
Следва голямата паника. Целият свят е завладян от пъплещи зомбита. Оцелелите не знаят какво да правят. Правителствата и армията вече са безпомощни. Всеки е сам за себе си. Всяко едно човешко същество самостоятелно се бори за оцеляването си. Стотици милиони стават жертва на въздигналите се мъртъвци.
Третият етап е след години. Когато човешкия вид постепенно стъпва на крака и започва да се организира. Започва планиране. Изучаване на врага. Изчисляване на всичко. Подготовка. Следва тоталната война.
Авторът ни е представил една уникална хроника за 10-годишната война срещу живите мъртъвци. Разказ, в който се разглеждат всички аспекти на чисто човешките взаимоотношения – лични, политически, военни, социални и дори икономически. Най-интересното е, че тази история ни е представена през погледа на десетки очи. Чрез реалните разкази на хора от всяка една точица на планетата, оцелели от войната и принадлежащи към най-различни класи. Всяка история е сама за себе си. Уникална и неповторима.
„Z-та световна война” е една интелигентна и ерудирана книга. От километри си личи, че Макс Брукс е автор с огромна обща култура. Въпреки че в романа читателят става свидетел на много интересни лични истории, на битки и сражения, на приключенски и екшън разкази, те са едва малка част от цялото. В книгата са посветени цели глави на чисто политическите, икономическите и военно-плановите страни на войната. Борба за власт, въстания, бунтове, различните бойни операции за справяне с проблема в различните държави и много, много други. Книгата е толкова обагрена със събития, че дори не проумявам как за 400 страници авторът успява да ни разкаже толкова много. Подводни битки, сражения в катакомбите на Париж, пътешествие с атомна подводница, клане с мечове, барикади в кралски замъци, ядрени сблъсъци и огромни мащабни военни операции са само част от нещата, които ще прочетете в книгата. А сцени като онази, в която огромна част от американската армия щурмува орди от немъртви под звуците на Iron Maiden, направо си плачат за филмиране (екранизация, разбира се ще има, с участието на Брад Пит). Всичко това е написано добре, интелигентно и смислено. Буквално на всяка страница ще четете бележки под линия, сложени я от автора, я от преводача, за известни личности, истински исторически събития, специализирани термини или военна техника.
За да съм крайно обективен, ще кажа, че книгата си има своите недостатъци. Като за начало – живите мъртъвци за поред път са абсолютно нелогични същества. Тук отново не е обяснено откъде, защо и как идва проклетата епидемия. Самите зомбита са единственото нещо, което не е убедително в романа. Те са бавни, безмозъчни, разлагащи се умрели хора. Което наистина е невъзможно. Според мен, за толкова сериозна книга съществата, наречени „зомбита”, трябва да имат по-научен и логичен характер. Като онези от „28 дни по-късно”. Примерно.
Друг аспект, който не ми хареса особено е, че на моменти романът твърде много заприличва на доклад. Почти цели глави са посветени на суха статистика, политика, икономика, военни планове и бюрокрация. Десетки страници, в които няма никакво действие. Това е нож с две остриета - от една страна тези глави хем помагат за това "WWZ" да бъде една сериозна книга, хем забавят действието и на моменти доскучават. Но това са "бели кахъри" на фона на цялостното впечатление от мегакнигата.
“Z-та световна война” е много повече от „книга за зомбита”. Тук възкръсналите не са главни герои, около които се върти цялото действие. Живите мъртви играят ролята на онзи пагубен враг, който дебне зад всяка малка уличка, зад всеки храст и изоставена кола. Онзи враг, който за малко не измества човешкия вид от лицето на Земята. Който седи на върха на хранителната верига. Но нищо повече. Главният герой във “World War Z” e Човечеството. Макс Брукс ни разказва една съвсем реалистична история за това какво наистина би се случило АКО… На моменти тази история е написана толкова автентично, че читателят си казва „Господи, дано това никога не се случи. Не искам да живея в такъв брутален, луд свят".
„Z-та световна война” предизвиква у четящия точно такива емоции, които трябва да донесе всяка добре написана пост-апокалиптична история. Потиска. Депресира. Кара те да се замислиш. Да се надяваш.
Oценка: 8.5/10. Прочетете ревюта за книгата и от Христо в Книголандия, при Бранко в The Dark Corner, както и интересна провокация при Lammoth.
