Далеч съм от мнението, че „Последният череп на Маркиз Дьо Сад“ от Жак Шесекс е „най-зловещият роман, излизал някога“, както пише на корицата. Със сигурност не е четиво за всички, като това, например.
Няма да разказвам подробности, повече за него има на сайта на в-к Марица и в Актуално точка ком (двата текста са подозрително съвпадащи, което вероятно се дължи на преписването на прес релийз).
Книжлето е малко, чете се бързо, звучи почти като приказка, но вероятно наистина би било шоково за онези, които не са запознати с личността на Донасиен Алфонс Франсоа, не са имали досег c някой от написаните от него текстове (уикицитат), а само са изграждали образи за него на база приказки на другите, предавани от уста на уста легенди. Въпреки заглавието, не ставаме свидетели на разкрития, които да преобърнат представите на човечеството (както в „Шифърът на Леонардо“, например), не. Ставаме свидетели на смъртта на една противоречива личност, вероятно най-големият противник на Църквата, която се е погрижила да му го върне след смъртта му, опетнявайки името му с всякакви етикети.
Вероятно щях да пропусна книжлето, но то ме намери благодарение на Жюстин и за мен беше интересно да прочета както за последните дни на дьо Сад, така и да се запозная с Шексекс.
Книжката я има в Хеликон, а аз съм си записал като се видя следващия път с Жюстин, да ѝ дам да ми я надпише.