Искам да ви разкажа за Отец Иван. Не за да се включа в общия медиен шум, който може и да е достигнал до вас в последните дни. Всъщност случайно открих, че има такъв шум ( и не че мога да преценя колко е силен), понеже не гледам телевизия и не чета вестници и новинарски сайтове, а напоследък не идва ред да следя и Фейсбук, камо ли блоговете, за които някога имах време.
В следващия абзац разказвам как попаднах на отеца. Изглежда излишно дълго обяснение, но на мен ми изглежда някак съдбовно, поради което си позволявам да го публикувам. Представлява поредица от случайности. Прескочете го ако предпочитате.
Бях чувала за Отец Иван от Нови Хан, понеже отдавна някой ми беше пратил покана за Фейсбук група, която го подкрепя в благородната му мисия. Не помня откъде бях чула, че поддържа сиропиталище и това беше всичко, което знаех. Миналата седмица си купих няколко стари броя на списанието за религия и култура Свет, които отдавна отлежаваха в един самотен шкаф в „Пингвините” и в един от тях прочетох интервю с Отец Иван. На следващия ден, когато отидох на гости у майка ми, по телевизията тъкмо приключваше някакво клипче, рекламиращо национална дарителска кампания, подкрепяща някакво начинание на отеца. Същият следобед порових за материали в Интернет и поразгледах Фейсбук групата. Писах и писъмце на Джеки Стоев да попитам как човек може да се добере до филма, който е заснел, прожектиран при официалното стартиране на кампанията и да споделя мисълта, че би било доста добре ако всеки има достъп, понеже това би помогнало за каузата. Досега не съм получила отговор от Джеки Стоев, но още два часа след запитването Гугъл ми каза, че точно след като съм пратила писмото си, се е появила информацията за това как мога да гледам филма. Същата вечер си купих нетбилет и го гледах. Платих 2.40 лв, които ще подпомогнат делото на отеца.
Филмът е хубав, но не дава цялостна представа за нещата, с които се занимава отецът, а само за това, което прави за децата. Затова и заглавието му е „Отец Иван и неговите деца”. Аз пък ще се опитам да обобщя всичко, което научих дотук:
Отец Иван изглежда да е в 70те си години. Роден е някъде в област Монтана, завършил строителен техникум. Работил в прочутото УБО към Държавна сигурност по комунистическо време и станал баща на трима синове. След пътна злополука и продължителни здравословни проблеми, получава духовно просветление и вяра в Бог. Напуска работа и решава да стане свещеник, заради което бива арестуван, измъчван с месеци, а по-късно осъден и затворен за няколко години. Отива в Нови Хан през 1987 и още преди политическите промени от 1989 започва да се грижи хора, които се нуждаят от помощ – за сираци и бездомни, за объркани и пристрастени към наркотици или алкохол и пр. През дома в Нови Хан преминават няколко стотин души (в момента са 160). Издръжката им винаги досега се е покривала от дарения – не само от християни, но и от мюсюлмани, не само от религиозни, най-вече от хора от средната класа, но и от много хора с ниски доходи, например пенсионери, които всеки месец изпращат твърда малка сума. Съществува надзорен съвет за Дома, в който членуват 35 души, които всеки месец допринасят с фиксирана сума за издръжката.
Децата, които живеят в дома са там с майките си, обикновено жени, които са останали без дом и доходи, претърпели насилие или пък изоставени от мъжете си и т.н. В дома са венчани семейства. За някои от тях Отец Иван е купил къщи в село Якимово, област Монтана – за да могат да се грижат сами за себе си. Отец Иван притежава доста земя на свое име – част от нея е закупил, а друга част е от дарения. Избрал е този вариант за да е сигурен, че имотите няма да му бъдат отнети от някаква организация под някаква форма. Аз си задавам въпроса какво би могло да се случи с тези имоти след смъртта на отеца и дали неговите наследници биха били толкова разумни благородни да не предявяват претенции. Единият от синовете на отец Иван също е свещеник и работи за каузата на баща си. В самия дом, обаче, работят само отецът и доброволката Галя, пенсионирана акушерка.
Домът се изхранва и с продукцията на собствена ферма, в която работят живеещите в дома. Работата на възрастните е много и извън фермата – те се грижат за десетки деца, поддържат сградите, пристрояват нови и пр.
Строителни фирми помагат с материали, но не и с работници. Всичко пострено и пристроено е проектирано от Отец Иван и изпълнено под негово ръководство. Проблемът е, че значителна част от жилищната площ е незаконно построена. След като няколко години молбите за разрешително за строеж остават без отговор, отецът поема риска да строи без разрешение. Бавно и трудно, понеже работната ръка се състои основно от поотрасналите в дома момчета. После се появява Държавата и решава да събори постройките. Вместо да ги узакони. (Вижте дългия коментар тук) Сега Държавата се прави на добра като дава земя и отсрочка за събарянето на сградите – докато бъдат построени новите, за които са нужни към три милиона лева. За това е и въпросната дарителска кампания, която се рекламира по телевизията. Тя има и специален сайт. Банковата сметка там е само за строителство и е различна от сметката за издръжка на дома.
Отец Иван има и опозиция. Част от жителите на Нови хан смятат, че жителите на дома не бива да са техни съграждани и не просто говорят с презрение и отвращение за тях, но и се опитват да създават проблеми. Със смесени чувства се приемат и новите заселници в Якимово. Някои медии пишат, че Отец Иван е сводник, че злоупотребява със средства на гърба на нещастните хора и пр. Чудя се на кого ще повярват повечето българи – на тях или на публични личности като Джеки Стоев, Влади Въргала, Иван Кулеков, които подкрепят отеца.
Това са нещата, които научих до днес. Бих искала да помогна. Мисля, че делото на Отец Иван се нуждае от популяризиране. На първо време може да се „постегне” сайтът на Дома, да се стартира блог, да се поддържа Фейсбук страницата. Мисля, че някои отговорни тийнейджъри от Дома могат да подават редовно информация за случващото се в Дома. Доколкото ми е известно, имат компютри. За съжаление, обаче, засега този, който поддъжра ФБ страницата не е забелязал съобщенията ми. Може би скоро ще се опитам да се свържа по телефона.
Домът се нуждае не само от издръжка, но и от помощ за образованието и възпитанието на децата. Хубаво е при тях да постъпва повече информация от света отвън. Би било чудесно и да се помисли за форми на социално предприемачество. Такива мисли ми се въртят засега.
Ще се радвам ако споделите нещата, които знаете по тази тема и ако разпространявате информация за Отец Иван сред своите познати.
Ето отново двете сметки:
За строителството на новия дом:
Чрез дарителски SMS с текст DMS DOM на номер 17 777 (за абонати на трите мобилни оператора на територията на страната). Цената на един дарителски SMS е 1,20 лв. с ДДС.
Дарения по банков път на следната банкова сметка:
Фондация “Работилница за граждански инициативи
BG23FINV91501215394095
BIC: FINVBGSF
Дарения с дебитна или кредитна карта онлайн през сайта www.Zaedno.bg
Кампанията се осъществява и с професионалното съдействие на Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ).
Всички дарители ще бъдат публикивани на този сайт, в секцията „Дарители”.
За текущата издръжка на хората в дома:
Дом за сираци “Св. Николай” при храм “Св. Троица”,
с. Нови хан, п.код 2110, БУЛСТАТ: 175743823 или 175236581
Банкова сметка: UNI CREDIT BULBANK,клон Елин Пелин
IBAN: BG72UNCR 96601000411600, BIC: UNCRBGSF
Filed under: активизъм, религия, социално предприемачество Tagged: Нови Хан, Отец Иван 
