два важни и хубави текста -
няма причини за безпокойство на красимира джисова
и социология за ширпотреба на любослава русева
които са откровена форма на съпротива
и внасят смисъл в безкрайния поток
на медийното говорене и на журналистическото писане
в което има огромно количество
популизъм цинизъм и нихилизъм
но толкова липсват
ценности
независимост на мисълта
еманципираност на позицията
опит и познаване на материята за която се редят изречения
обективност на разсъжденията и изводите
липсва и минимално желание да не си конформист
толкова липсват че някой читател
или лесно привикващ със статуквото човек
може да сметне че никому не са нужни
макар да са жизнено необходими за подобни занимания
защото ако ги няма става перверзно
ситуацията се възпалява и гние
златните – да речем поне че има и такива – души
на специалисти и професионалисти
бързо се превръщат в не толкова благородни метали
втвърдяват се
вкочанясват
ръждясват
и някои не знаят или забравят
че имат поне потенциална възможност
да се борят срещу тази трансформация
и да противостоят по някакъв начин
иначе крайната форма на съществуване е ясна –
изострена форма на подмяна:
не хора а впримчени зомбита
създават зомбирано фалшиво съдържание
което е мъртво
макар и да го карат да се движи
да мърда
и да влиза в публичното пространство
за да разпространява лесна зараза
радвам се че има автори като джисова и русева
които практикуват в български контекст
това което казва мишел уелбек -
„Не е съвсем точно да се каже, че съм провокатор. Истинският провокатор е някой, който говори неща, които не мисли, а просто цели да шокира. А аз се опитвам да кажа онова, което мисля. И когато почувствам, че онова, което си мисля, ще причини някому неудоволствие, бързам да го кажа с истински ентусиазъм.“